Ерин Брокович повежда съпротивата срещу центровете за данни за изкуствен интелект
Ерин Брокович повежда гражданската съпротива срещу центровете за данни за изкуствен интелект. Тя събира сигнали за шум, вода, ток и липса на прозрачност.
Ерин Брокович, превърнала се в символ на гражданската съпротива, поема нова битка. Този път тя се противопоставя на гигантските центрове за данни за изкуствен интелект.
Активистката стартира сайт и интерактивна карта за сигнали от американски общности. Платформата отбелязва действащи, строящи се, разрешени, предложени и отменени проекти. На картата се показват и местата, от които граждани са изпратили оплаквания.
Брокович стана световноизвестна след делото срещу газова и електрическа компания. През 1996 г. тя помогна за спечелването на дело за замърсена токсична вода.
Компанията плати 333 млн. долара обезщетение на засегнатите жители. Историята вдъхнови биографичния филм „Ерин Брокович“ на Стивън Содърбърг.
През 2000 г. Джулия Робъртс спечели „Оскар“ за главна женска роля. Филмът превърна активистката в международно разпознаваема защитничка на потребителите.
Днес Брокович насочва вниманието към бързото изграждане на центрове за данни. Според публикуваните данни в края на юни те са над 11 600 по света.
Повече от 5400 от тези обекти се намират в Съединените щати. Бразилия също се оформя като важна зона за изграждане на подобна инфраструктура.
Местни жители от различни американски щати сигнализират за сериозни затруднения. Те описват кафеникава вода, прекъсвания на интернет и внезапни спирания на електричеството.
Някои семейства съобщават за шесткратно увеличение на месечните сметки за ток. Разходите им нарастват от 50 до 300 долара.
Жителите описват и постоянен нискочестотен тътен. Според сигналите шумът достига нива, сравними с двигател на пътнически самолет.
Светлинното замърсяване нарушава живота на хората и дивата природа. Жители съобщават още за главоболие, кожни проблеми и дихателни алергии.
Основното оплакване обаче е липсата на прозрачност около новите проекти. Според Брокович местните общности често остават извън процеса на вземане на решения.
Тя събира сигналите чрез гражданска инициатива за обществен контрол. Още през първия месец групата получава близо 4000 съобщения.
До юни броят им достига 10 000. Картата включва над 2000 точки в 49 щата.
„Очаквах няколко отговора. Вместо това бях буквално залята“, казва Брокович.
Активистката посочва, че местните власти често са обвързани със споразумения за поверителност. Инвеститорите и компаниите налагат тези условия при обсъждането на проектите.
„Обществото не бива да научава последно“, е позицията, представена в сайта на Брокович. В един от имейлите до нея гражданин пита: „Ако тези центрове са нещо хубаво, защо се изграждат тайно?“
Икономическите ползи не успяват да успокоят недоволството. Сред обещаваните преимущества са по-ниски имотни данъци и инвестиции в училища и болници.
През 2026 г. гражданските сдружения срещу центровете се увеличават. Организацията Data Center Watch е идентифицирала 282 подобни групи в над 42 щата.
Те участват в заседания на градските съвети. Привличат учени, поръчват анализи и наемат адвокати срещу клаузите за поверителност.
През първото тримесечие на 2026 г. протестите са забавили или блокирали поне 75 проекта. Общата им стойност достига 130 млрд. долара.
Според проучване на Gallup 70% от американците не желаят център за данни за изкуствен интелект близо до дома си. Те предпочитат дори атомна електроцентрала за съсед.
В Мейн беше гласуван едногодишен мораториум върху обекти с мощност над 20 мегавата. Губернаторката Джанет Милс обаче наложи вето върху допитването.
Монтерей Парк, Калифорния, стана първият американски град, забранил центровете чрез референдум. Мярката получи 86% подкрепа.
Хипермащабните кампуси изискват огромни количества електроенергия и вода. Amazon, Google, Meta, Microsoft и Oracle са насочили 750 млрд. долара към подобна инфраструктура.
Тези комплекси могат да съдържат поне 5000 сървъра. Един обект може да консумира до един гигават електроенергия.
Това количество съответства на потреблението на град с два милиона жители. Средният прогнозен разход за охлаждане достига 1,6 млрд. литра вода годишно.
В Невада центърът Citadel вече консумира енергия, еквивалентна на два гигавата. Бъдещият комплекс Stargate в Тексас може да изисква десет гигавата.
Темата за ресурсите се допълва от дебата за ролята на технологиите в климатичните промени. Повече за него може да прочетете в материала как изкуственият интелект влияе върху борбата с климатичните промени.
Брокович определя проблема като глобален. С нея са се свързали хора от Австралия, Индия, Шотландия и Ирландия.
В Дъблин е наложен мораториум върху нови центрове за данни. През 2023 г. тези обекти са консумирали една пета от електроенергията в Ирландия.
„Това е проблем от световна величина“, заявява Брокович. Тя настоява гражданите да получат място в преговорите за бъдещето на тези проекти.
