Елисавета Белобрадова: Кандидатът срещу Радев трябва да бъде подкрепен скромно от ПП-ДБ, за да не му навредим

Депутатката от „Демократична България“ Елисавета Белобрадова отправи сериозни послания по ключови теми — от образованието до президентските избори. В подробно интервю тя очерта приоритетите на своята политическа формация и предупреди за рисковете от прекомерна политизация на кандидатите.

Белобрадова категорично заяви, че кандидатът-алтернатива на Румен Радев трябва да бъде подкрепен от ПП-ДБ много обрано и ненатрапчиво. Голямата политическа цел е да не се допусне трети мандат за Румен Радев, което би се случило при евентуално избиране на Илияна Йотова. По думите ѝ политизацията на кандидат за президент само би му навредила.

За съжаление, когато политизираш прекалено много един кандидат, той не печели нищо от това.

Белобрадова изрази надежда, че кандидатът ще бъде издигнат от инициативен комитет, подкрепен от „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, а не като партийна номинация. Андрей Гюров е само една от възможностите, уточни тя.

Относно изборния процес Белобрадова защитава категорично изцяло машинния вот. Тя припомни, че „Демократична България“ са инициаторите на тази идея. Видяхте огромните фалшификации на местния вот в Пазарджик, подчерта тя. Позицията на ДБ е и за премахване на ограничението на избирателните секции извън ЕС, тъй като президентските избори са ключови за излъчването на обединител на нацията. По темата за секциите в чужбина проф. Константинов също изрази категорична позиция.

Образованието обаче е основният фокус на законопроекта, който Белобрадова и нейният екип са внесли. В голяма част от общностите, в които майчиният език не е български, с десетилетия абсолютно целенасочено бе забранено изучаването на български език. Резултатът е разрушителен — деца на седемгодишна възраст, които не могат да говорят на български и съответно не разбират учебния материал.

Белобрадова настоява нивото на владеене на български език да бъде измервано още при навлизане на детето в детската градина на 3-4 годишна възраст. Това би позволило навременни мерки за езикова интеграция. Най-големият процент на отпаднали деца в национален мащаб се наблюдава при прехода от четвърти към пети клас, когато системата рязко се променя и учениците губят подкрепата на основната учителка.

Депутатката обърна внимание и на проблема с децата, които не са посещавали детска градина и предучилищна подготовка. Тези деца се запознават с образователния процес едва в първи клас, което е гигантски проблем. Белобрадова посочи европейската практика, при която държавата гарантира присъствието на детето в образователната институция чрез система от предупреждения, спиране на помощи и принудително осигуряване на присъствие.

По темата за телефоните в училище Белобрадова е категорична — те трябва да бъдат забранени. Училищата разполагат с достатъчно техника за обучение, а децата трябва да се научат да общуват помежду си.

Всички възрастни сме зависими от социалните мрежи и се държим малко като алкохолик, който казва на детето завалено: „Не пий, защото не е хубаво“.

Тя призова за по-честен дебат, като подчерта, че социалните мрежи са място за креативност и международни контакти за децата. Проблемът е във вечния скролинг и алгоритмичното насочване, които трябва да бъдат отстранени.

Белобрадова разгледа и темата за религията в училище. Тя посочи, че 90% от религиозното образование в България вече се провежда в първите четири класа с добри резултати. Въпросът е за разширяването му като инструмент в целия образователен процес.

Относно директорите на училищата Белобрадова предложи ограничение до два мандата. Тя заяви, че добрият директор трябва да е подготвил свой наследник. Добрите директори могат да отидат в друго училище и да оставят своя принос там.

Частните уроци бяха определени от нея като „образователна система в сянка“. Не е морално учителят да вижда децата, на които преподава, само като допълнителен източник за финансиране, каза Белобрадова.

По темата за яслените групи депутатката обърна внимание, че България е единствената държава, в която за малки деца се грижат медицински сестри. Средната възраст на сестрите в яслите е 70 години, а самите те нееднократно са заявявали, че не се чувстват достатъчно квалифицирани за медицински активности спрямо децата.

Белобрадова засегна и проблема с детските градини. Тя призова за смекчаване на изискванията в наредбите за сграден фонд и подкрепа за алтернативни форми на гледане на деца. Четирите големи града — София, Варна, Бургас и Пловдив — са поискали 500 млн. евро за минаване в едносменен режим. Мерките в подкрепа на родителите всъщност са за оцеляване на българската икономика, подчерта тя, като свърза темата с по-широки икономически приоритети, за които Николай Денков също е говорил.

По отношение на майчинството Белобрадова припомни, че „Демократична България“ е първата, която предложи при връщане на майката на работа през втората година тя да получава пълната сума от обезщетението. Тя критикува лицемерието в дебатите за ролята на жените и подчерта, че майките трябва да избират свободно дали да останат вкъщи или да се върнат на работа.

Ако един директор не си е подготвил наследник, не е добър директор.

Белобрадова завърши с категоричната позиция, че политическата система трябва да има полюси, които да държат България в правилна посока, а кандидатът за президент не трябва да бъде безкрайно политизиран.