Екстремните условия стават „новото нормално“: Защитените морски зони на Австралия губят ефикасност до 2040 г.
Ново проучване показва, че австралийските защитени морски зони ще загубят ефективността си до 2040 г., ставайки също толкова уязвими, колкото и незащитените райони. Екстремните условия, включващи висока киселинност и ниски нива на кислород, ще станат „новото нормално“. Учените предупреждават, че текущите ангажименти за намаляване на емисиите са недостатъчни, за да обърнат тази негативна тенденция.
Сидни, Австралия СНИМКА: Pixabay
Климатичните промени представляват значителна заплаха за морското биоразнообразие на Австралия. Ново проучване, цитирано от ДПА и БТА, алармира, че най-защитените хабитати в страната вероятно ще станат също толкова уязвими, колкото и незащитените океански райони. Очаква се този критичен праг да бъде достигнат само в рамките на 15 години.
Австралийски учени прогнозират, че екстремните условия в океана ще станат „новото нормално“ до 2040 г.. Това означава, че морските екосистеми ще бъдат изправени пред бързо затопляне, загуба на кислород, повишено закисляване и чести и интензивни морски горещи вълни. Промените драстично ще засегнат способността на екосистемите да поддържат биоразнообразие.
„Този безпрецедентен сценарий ще създаде по-топли води с по-висока киселинност и по-ниски нива на кислород и ще зависи от по-честите и интензивни морски горещи вълни.“
— Алис Пид, Водещ автор, Университет на Съншайн Коуст
Учените са разгледали модели на бъдещи сценарии, свързани с глобалното затопляне. Те включват увеличение на температурите с умерените 1,8 градуса по Целзий спрямо доиндустриалния период. Целта е била да се оцени прогнозируемото въздействие на изменението на климата върху цялото австралийско морско пространство.
Тревожното е, че дори ключовите морски убежища, които традиционно поддържат биоразнообразието си заради по-бавно променящите се условия, ще бъдат засегнати. Това показват резултатите от изследването. Съавторът Дейвид Шуман отбелязва, че защитените морски области ще бъдат толкова уязвими, колкото и незащитените океански райони, когато се сблъскат с тези процеси.
„За съжаление резултатите не са изненадващи. Те показват, че защитените морски области ще бъдат също толкова уязвими, колкото и незащитените океански райони, когато се сблъскат с бързото затопляне, загубата на кислород, окисляването и горещите вълни.“
— Дейвид Шуман, Съавтор на проучването
Глобалният контекст и ролята на емисиите
Морските екосистеми играят ключова роля в борбата с климатичните промени. Австралийските мангрови гори и солени блата например, поглъщат около 20 милиона тона въглероден диоксид годишно. Това количество е еквивалентно на емисиите на 4 милиона автомобила. Въпреки това, човешката дейност и климатичните промени вече предизвикват освобождаване на 3 милиона тона CO2 обратно в атмосферата всяка година, което засилва негативния ефект.
Глобалното затопляне вече води до чести и интензивни морски горещи вълни. За сравнение, през 2019 г. 57% от повърхностните води на световния океан са регистрирали екстремни горещини. По време на индустриалната революция този показател е бил едва 2%. Проблемът е глобален — многогодишни промени в температурата, солеността и нивата на кислород се наблюдават и в други региони, като например Черно море.
Експертите подчертават, че бързото намаляване на въглеродните емисии по-скоро ще забави, отколкото да спре процеса на влошаване. Въпреки че ангажиментът на австралийското правителство да намали емисиите с 62-79% до 2035 г. е стъпка напред, той се смята за недостатъчен за обръщане на тенденцията.
„Последните ангажименти на австралийското правителство да намали емисиите с 62-79% до 2035 г. е добро начало, но няма да бъде достатъчно да обърне тенденцията, който описваме.“
— Кайли Скейлс, Съавтор на проучването
Изводите от проучването поставят под въпрос ефективността на текущите политики за опазване на морските екосистеми, тъй като процесите на затопляне и закисляване на океаните ще продължат да се развиват.
