Експерти за 100-те дни на кабинета „Радев“: Стабилизация, липса на реформи и завой от Европа

Първите 100 дни на кабинета „Радев“ получиха противоречиви оценки от политолози, икономисти и представители на политически партии. Анализаторите отчетоха стабилизация, но и липса на реформи, икономически трудности и промяна във външнополитическия курс.

Политологът Цветанка Андреева заяви в „Тази сутрин“ по bTV, че оценката за правителството не може да се отдели от политическата роля на Румен Радев.

„Радев е на политическия терен вече 10 години. Някак си оценката за него не е в качеството му просто на министър-председател, който досега не е поемал някакви големи ръководни функции. Имаше очаквания, свързани с неговата досегашна политика в качеството му на президент. Той правеше политика“

Андреева определи първите сто дни като период с бюджетни проблеми, дефицит и липса на реформи. Според нея дефицитът е подкопал идеята за по-смели промени. Тя определи външнополитическия курс като „проруски завой“.

По думите ѝ Радев вече носи пряка отговорност за управленските решения. Като президент той оценяваше действията на други кабинети. Като премиер той сам се превърна в обект на критики.

Организационният секретар на ВМРО Александър Сиди даде по-положителна оценка. Според него правителството е върнало спокойствието в политическия живот.

„Правителството за сто дни успя да върне някакъв тип спокойствие в българска политика“

Сиди не се съгласи с критиките към външната политика. Той заяви, че кабинетът е освободил блокиран политически капитал в Брюксел. Като основен провал посочи поскъпването на стоките.

Мярката „Кошница с грижа“ не е успяла да успокои цените според Александър Сиди. Той я определи като неуспешна. Правителството обяви намалени цени на основни продукти за шест месеца. Въпреки това потребителите не усетиха очакван резултат.

Икономическата оценка се свързва най-вече с приемането на бюджета. Той беше приет през юли, с дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт. Разрешеният нов дълг достигна 10,1 млрд. евро.

Бюджетът предизвика критики от бизнеса и опозицията. Конституционният съд образува дела по жалби срещу негови разпоредби. Социалните плащания и автоматичните увеличения на заплатите останаха замразени.

Средствата бяха насочени към увеличението на пенсиите от 1 юли. Част от чиновниците започнаха да плащат 20% от осигуровките си. Увеличението на заплатите им компенсира тази промяна.

Доц. Георги Лозанов предупреди за промяна в европейската ориентация на страната.

„Това, което се вижда абсолютно ясно, че се отличава нещо за първи път в прехода. Евроскептицизмът става държавна политика“

Лозанов посочи дистанциране от европейските партньори и сближаване с позиции на Кремъл. Той даде като примери отношението към санкциите срещу руския патриарх Кирил. Посочи и отказа от подкрепа за декларация, определяща Русия като голяма опасност за Европа.

Според Лозанов властта не само управлява, но и влияе върху общественото възприемане на света. Той уточни, че „Прогресивна България“ не настоява за излизане от Европейския съюз. Действията ѝ обаче не показват солидарност с европейските приоритети.

Външната политика на кабинета включи посещения в Берлин, Париж и Брюксел. След срещата в Брюксел бяха отблокирани 370 млн. евро по плана за възстановяване и устойчивост. Правителството договори и продължаване на работата на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ до 2038 г.

Радев обяви спиране на предоставянето на въоръжение от Българската армия за Украйна. Той отказа участие в „Коалицията на желаещите“. В същото време външният министър Велислава Петрова участва в среща в Киев. Разминаването предизвика политически скандал.

Кабинетът премина и през спор около американски военни самолети. Първоначално самолетите останаха на софийското летище. По-късно парламентът разреши използването на военно летище.

Радев създаде партията „Прогресивна България“ за по-малко от три месеца. Мнозинството промени парламентарния правилник и ускори приемането на законодателни инициативи. Правителството извърши смени в службите, областните управи и редица ключови държавни институции.

През първите 100 дни доверието към Радев спадна от 50% на 42% според проучване на „Маркет Линкс“. Авторите на анализа определят спада като нормален след края на изборната еуфория. Поддръжниците му обаче продължават да чуват познатите послания от президентския период.

Управленската програма въведе понятието „деолигархизация“. Радев заяви, че е изпълнил първата точка, свързана с ограничаване на олигархичното влияние. Критиците му поставиха под съмнение кадровата политика и назначенията в държавната администрация.