Екологичен срив: Климатичните промени и над 35 вида пестициди унищожават пчелите в България
Пчелите в България са намалели чувствително през последните четири години заради климатичните промени и пестицидите. Мащабно проучване установи наличието на над 35 токсични пестицида, които причиняват структурни хромозомни изменения в пчелите. Европейската комисия обяви ново финансиране за Южна Европа, за да помогне на пчеларите да адаптират практиките си към екстремните климатични условия.
Пчелите в България са намалели чувствително през последните четири години, като основна причина за тревожната тенденция са бързите изменения в климата. Този драстичен спад има пряко негативно отражение върху реколтата от български плодове.
Пчеларите наблюдават с тревога как медоносните насекоми вече не успяват да се приспособят към новите условия. Николай Гайдов, който се грижи за 150 кошера в пловдивското село Ръжево Конаре, споделя, че пролетта се е превърнала в голямо изпитание. Ранното затопляне, последвано от късни пролетни слани, обърква както растенията, така и биологичния ритъм на пчелите.
„По моя оценка около 30-35 хиляди пчели има в кошера в момента. Стремим се максимално семейството да е в пълен обем. Пчелите да са достатъчно, за да започнат края на януари, началото на февруари развитие“
— Николай Гайдов, пчелар
През последните 5-7 години климатичните промени се характеризират с дълга, студена и продължителна пролет. Следва период на много бързо настъпващи екстремално високи температури и продължителна суша, достигаща понякога до 4-6 месеца, както беше през тази година, коментира проф. Пламен Петров от Аграрен университет – Пловдив.
Нарушеният баланс води до намаляване на реколтите от ключови култури като череши, ябълки и праскови. Земеделският производител Красимир Кумчев посочва, че тази година е била „абсолютно нулева“ по отношение на черешите, което е довело до цени от около 16 лв. за килограм в пиковата част на сезона. Щети се нанасят най-вече в Тракийската низина, когато минусови температури се смъкват от Родопите в равнинната част, увреждайки цветовете и унищожавайки пашата за пчелите.
„Нито растенията бяха адекватни т.е. нямаше цветове, за да могат да бъдат опрашвани , нито пък пчелите успяха да вземат нектар за да могат да се съхранят. Получи се един срив в пчелните семейства. Това го наблюдаваме може би 2 или 3 години. Много тежки са промените в климата“
— Николай Гайдов
Научно проучване, проведено от група биолози, включващо двама университетски преподаватели от Пловдив, изследва смъртността при пчелните семейства за последните седем години. Резултатите са обезпокоителни: климатът и пестицидите предизвикват екологичен стрес, който пчелите не могат да преживеят. Някои пчелини в страната са загубили над 90% от пчелните си семейства.
„Доказахме, че установените чрез химичен анализ общо над 35 разнообразни пестицида имат токсично действие, което повлиява темпа на клетъчно делене, но което е по-опасно предизвиква структурни хромозомни изменения“
— проф. Евгения Иванова – ПУ „Паисий Хилендарски“
Учените предупреждават, че 80% от опрашването на планетата зависи от пчелите и тяхното изчезване може да има катастрофални последици за световните хранителни запаси. Според Европейската агенция за околната среда, пчелите в страните от Южна Европа, включително България, са изложени на по-голям риск от климатичните промени поради честите засушавания и високите температури.
В отговор на ситуацията, на 2 ноември 2025 г., Европейската комисия обяви нова инициатива за финансиране на проекти за адаптация на пчеларството към климатичните промени в Южна Европа. Въпреки тези усилия, съществува напрежение, тъй като представители на аграрния бизнес подчертават, че ограничаването на пестицидите може да доведе до намаляване на реколтата от зърнени култури, създавайки конфликт с икономическите интереси на земеделските производители. В същото време, растяща мрежа от млади български пчелари въвеждат иновативни технологии като дронове за мониторинг и изкуствен интелект за прогнозиране на климатични рискове.
Проф. Пламен Петров подчертава необходимостта от национален подход за справяне с кризата.
„За да могат да адаптират своите практики, пчеларите съобразно промените на климата, трябва да се помисли и на национално ниво – как да се разработи стратегия пчеларството да бъде подпомагано, за да могат пчеларите да оцеляват при новите променени климатични условия“
— проф. Пламен Петров
