Един малък BG чип пресъздава човешкия мозък, а вкаран в дрон, ни пази от заплахи
Българската Neuromorphica разработва невроморфни чипове за автономни дронове, навигация без GPS и граждански приложения при бедствия.
Как работи човешкият мозък, учените изследват от столетия. Българска компания се опитва да пренесе този принцип върху миниатюрен чип.
Neuromorphica е създадена през 2021 г. Янислав Трендафилов я започва със собствени средства. Преди това той прекарва десет години в корпоративния свят. Въпросът за намаляване на енергийното потребление го насочва към собствена технологична компания.
Обикновените чипове непрекъснато събират, умножават и прехвърлят данни между процесора и паметта. Този процес изисква значителна енергия. Невроморфните чипове възпроизвеждат начина, по който работи човешкият мозък.
Те използват изкуствени неврони и синапси. Тези елементи се активират само когато обработват информация. Така технологията може да спести над 100 пъти повече енергия.
Мозъкът регистрира основно информацията, която му е необходима. Невроморфният чип се стреми да работи по същия начин. При неподвижна гора например няма нужда системата да обработва всяко дърво.
Тя трябва да засече движението. Така се извършват по-малко изчисления. Това пести енергия, ускорява реакцията и повишава производителността.
„Невроморфните чипове са изкуствен интелект от следващо поколение. Те работят на принципа на биологичните неврони. Това, което се постига с тях, е много по-ниска енергийна консумация. Вместо да смятат математически формули, използват импулси, с които обработват информация“.
Практическите приложения включват автономни автомобили и роботи. Те могат да се адаптират към средата, особено при работа близо до хора.
Най-голям интерес обаче предизвикват автономните дронове. Те трябва да подпомагат решенията на човешкия оператор. Ограниченият капацитет на батериите също налага по-ниска консумация.
През 2024 г. Neuromorphica получава грант от 100 хил. евро по програмата DIANA на НАТО. Компанията е избрана сред 1300 кандидати. Така тя става първият български участник в програмата за технологии с двойна употреба.
НАТО оценява кандидатите по технологична осъществимост, търговски потенциал и приложение в отбраната. DIANA предоставя на избраните компании достъп до акселераторски сайтове и тестови центрове в Алианса.
Акселераторът предлага още лаборатории, ментори и потенциални клиенти. Компаниите получават достъп и до военни, отбранителни и технологични структури.
През следващата година Neuromorphica получава финансиране и от Европейския фонд за отбрана. Компанията участва в консорциум от седем фирми. Общата стойност на проекта достига почти 5 млн. евро.
Проектът NAVISENSE-X разработва автономна навигация за дронове. Те трябва да работят без GPS или GNSS сигнал. Системата трябва да функционира и при силни електромагнитни смущения.
Българската компания допринася с невроморфна обработка и изкуствен интелект в периферията. Това позволява локална автономност без връзка с големи изчислителни центрове.
Тази година Neuromorphica участва в още един консорциум. Проектът NEVMA – „Невроморфно събитийно зрение“ получава 5,03 млн. евро.
Целта е дронът да вижда по начин, близък до човешкото око. Традиционните камери заснемат поредица от статични кадри. Невроморфните сензори улавят само промените в светлината.
При статична сцена системата не изпраща излишна информация и пести енергия. Сензорите реагират за микросекунди. Те могат да улавят свръхбързи движения.
Това позволява засичане на бързодвижещи се дронове и ракети. Технологията е предназначена за работа при липса на светлина, GPS сигнал или добри метеорологични условия.
Невроморфните дронове имат и граждански приложения. Те могат да помагат при бедствия и аварии върху големи територии. Тогава службите се нуждаят от информация в реално време.
Сензорите обработват данните на място. След това системата ги обобщава за противопожарната и аварийната безопасност. Тя може да насочва пожарникарите към безопасни зони.
Технологията може да удвои времето на полета на противопожарните дронове. Машините, натоварени с вода, летят до 20 минути. Хибридните модели достигат до 45 минути.
Българската технология може да удължи двойно полета им. Това подпомага реакцията при тежки бедствия и аварии.
Neuromorphica работи и по два граждански проекта с финансиране по „Хоризонт Европа“. Единият разглежда обработката на регулаторна информация. Другият разработва мултиагентна архитектура за изкуствен интелект.
Екипът на компанията включва осем специалисти. До края на годината броят им може да достигне десет души.
Компанията разработва дизайна на чиповете, инженерните решения и научно-развойната дейност. Физическата изработка се извършва от външни фабрики в Германия и Белгия.
Цялата верига на доставки е позиционирана в Европа. Това подпомага технологичната независимост на континента.
Технологията изисква множество тестове и прототипи. Индустриалният цикъл от идея до краен продукт продължава между пет и десет години. В световен мащаб все още няма завършен продукт.
„Това е основният акцент на нашата компания. Понякога създава трудности, но е и добавена стойност, с която допринасяме за технологичната независимост на Европа“.
Енергийно ефективните чипове са сред важните направления в развитието на изкуствения интелект.
