Доц. д-р Мария Николова: И бащата програмира затлъстяване в детето си още преди зачеването

Доц. д-р Мария Николова обяснява как начинът на живот на бащата влияе върху метаболитното здраве на детето още преди зачеването.

Доц. д-р Мария Николова: И бащата програмира затлъстяване в детето си още преди зачеването
Време за четене: 3 мин. 21 август 2026

Затлъстяването вече не се разглежда само като резултат от преяждане и липса на воля. На световен конгрес в Мексико Сити специалисти обсъдиха биологичните, социалните и икономическите причини за заболяването.

Доц. д-р Мария Николова, специалист по хранене и диететика и преподавател в Медицинския университет в София, представи акцентите пред „24 часа“. Според нея метаболитното здраве на детето започва да се оформя още преди зачеването.

Начинът на живот на бащата оставя биологичен отпечатък върху сперматозоидите. Обездвижването, висококалоричната диета и нарушеният сън могат да влошат качеството на сперматозоидите и сперматогенезата.

Ролята на майката остава важна, но науката поставя специален акцент и върху бащиния принос. Епигенетични промени в половите клетки могат да повлияят метаболитното бъдеще на поколението.

Децата на родители със затлъстяване са по-възприемчиви към обезогенната среда. При тях вредното хранене може да доведе до по-бързо напълняване.

„Затлъстяването не се предава само чрез генетични варианти, които не могат да бъдат лекувани, но и чрез епигенетични промени в качеството на половите клетки – гаметите.“

Според доц. Николова тези ефекти не са окончателна присъда. Спортът, адекватното хранене и здравословният телесен състав могат да смекчат наследствените предразположения.

Високопреработените храни могат да добавят между 500 и 800 калории дневно. При свободна консумация това количество може да доведе до покачване на един килограм седмично.

Тези продукти са създадени за лесно и бързо консумиране. Те изискват малко дъвчене и нарушават естествения контрол върху апетита.

Комбинацията от глюкозо-фруктозен сироп, трансмазнини, сол и липса на фибри стимулира свръхприема. Диета, съставена основно от такива храни, влошава телесния състав.

Новата класификация разделя храните на непреработени, минимално преработени, преработени и високопреработени. Сред преработените са консервираният боб, сиренето, кашкавалът и традиционният хляб.

Опаковките също могат да бъдат източник на ксенобиотици. Пластмасите могат да отделят фталати и бисфенол. Тези химикали действат като хормонални разрушители. При висока термична обработка може да се образува и акриламид.

Конгресът подчерта значението на държавните политики. Сред обсъдените мерки са предупредителни етикети, данъци върху подсладените напитки и по-добра градска инфраструктура.

Проблемът засяга особено хората с ограничени доходи. В някои региони цената на подсладените напитки е равна на тази на питейната вода.

Повече за обществените и икономическите измерения на заболяването можете да прочетете в материала „Затлъстяването е болест! С повишаването на цените расте и рискът от наднормено тегло“.

При лечението фокусът постепенно се измества от абсолютното тегло към цялостното здраве. Важни са мастната тъкан, мускулната маса и дефицитите на микроелементи.

Новите терапии помагат при хедонистично и емоционално хранене. След спиране на лечението обаче теглото може да се върне, ако навиците не се променят.

Затова се препоръчва бавно излизане от терапията или поддържаща схема. Бавната редукция между 0,5 и 1 килограм седмично остава основно правило.

На организма са нужни около шест месеца, за да приеме новото енергийно равновесие. За задържане на новото тегло е необходим продължителен период.

При отслабване се губят и мускули. Затова се препоръчват 1–1,2 грама белтъчини на килограм тегло и силови упражнения.

Бъдещето на фармакотерапията включва молекули, които пазят мускулната маса. Обсъждат се миокини и комбинации между GLP-1 рецепторни агонисти и инсулиноподобен фактор на растежа.

Разработват се и перорални аналози на семаглутид и тирзепатид. Новите молекули целят да ограничат загубата на немастна маса при отслабване. Подобна посока се разглежда и в материала „Разработват се хапчета, които имитират физическата активност“.

Доц. Николова подчертава, че лекарствата не действат самостоятелно. Необходими са достатъчно белтъчини, движение, сън и устойчив режим.

Стресът, професионалното претоварване и липсата на почивка също насърчават напълняването. Храната често се превръща в достъпен инструмент за справяне с емоционален дискомфорт.

Така се формира зависимост, съпроводена от постоянни мисли за храна. Социалната стигма допълнително задълбочава изолацията и намалява мотивацията за промяна.

Справянето със затлъстяването изисква диета, движение, психологическа подкрепа и промени в градската среда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *