Договорът с „Райнметал“ под въпрос: Според управляващите има проблем с финансирането на проекта
Правителството ревизира договора с германския концерн „Райнметал“ поради проблеми с финансирането и защитата на националния интерес. Проектът за завод за един милиард евро е под въпрос.
Българското правителство започва цялостна ревизия на подписаните спогодби с германския технологичен гигант „Райнметал“. Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев обяви това по време на изслушване пред парламентарната комисия. Основният мотив за преразглеждането на договора е липсата на осигурено финансиране за мащабния проект. Според официалните данни държавата изпитва сериозни затруднения с намирането на необходимия капитал за участие в начинанието.
Германският концерн „Райнметал“ планира инвестиция от един милиард евро за изграждане на завод за боеприпаси и барут у нас. Проектът предвижда разкриването на 1000 нови работни места в региона на Розовата долина. Първоначалният договор беше подписан през октомври миналата година от кабинета на Росен Желязков. Тогава България пое ангажимент да инвестира около 420 милиона евро в съвместното предприятие. Тези средства трябваше да бъдат осигурени чрез европейската програма SAFE.
Девет месеца след подписването на споразумението, настоящото ръководство на министерството на икономиката вижда сериозни пропуски. Вицепремиерът Александър Пулев изрази опасения, че българският национален интерес не е бил защитен в достатъчна степен при преговорите.
„Не е изцяло защитен българският интерес. И сме се съгласили на почти всичко, без да се опитаме да въведем определени изисквания – да се намалят определени лицензионни плащания към Райнметал, да се изискват като някаква част от цялостната верига на доставките да участват там и български поддоставчици.“
Финансовата рамка на проекта се оказва основната пречка пред неговата реализация. Първоначалните планове за използване на ресурси по механизма SAFE се оказват нереалистични за нуждите на строителството. Програмата SAFE покрива едва 10-15% от нужните средства за изграждане на производствени мощности. Това прави държавното участие от 420 милиона евро практически неосигурено към този момент.
„Оказва се, че много малка част от този ресурс всъщност може да се използва за изграждане на производствени мощности, не повече от 10-15%, което би било крайно недостатъчно в случая, в който се изисква около 400 милиона участие като минимум на българската държава. Към момента ще бъде много трудно да се финансира по тази форма този проект. Трябва да се търси някаква друга банкируема структура с активиране потенциално на нови средства от Европа, трансформиране на програми.“
Ситуацията предизвика остро политическо напрежение в Народното събрание. Представителите на ГЕРБ-СДС защитиха действията на предишния кабинет и обвиниха настоящото управление в некомпетентност. Министърът на финансите Теменужка Петкова подчерта, че средствата за проекта са били заложени в бюджетните прогнози. Тя определи изказванията на Пулев като опит за прехвърляне на политическа отговорност.
„Колегите от „Прогресивна България“ също са заложили в средносрочната бюджетна прогноза за 2026 година 47 милиона евро по отношение на дружеството Иганово. Те са длъжни да намерят необходимия ресурс. Ако този проект се провали, виновни ще бъдат те.“
От „Демократична България“ изразиха съмнения за умишлен саботаж на инвестицията. Депутатът Ивайло Мирчев предупреди, че страната рискува да загуби стратегически важен обект за сигурността на източния фланг на НАТО. Според него проектът е с гарантирана печалба и е от критично значение за българската армия.
„Не трябва да имате съмнение, този завод ще отиде в съседна страна много бързо, тогава, когато ние го откажем. Още повече, когато той е с гарантирана печалба. И много важното с изключително важни снаряди, с изключително важни боеприпаси за българската армия, за източния фланг на НАТО.“
„Производството на барут и експлозиви носи огромни рискове. България няма да стане по-силна, ако индустриализираме Розовата долина с барут срещу волята на нейните жители.“
Административният съд в Пловдив окончателно отмени решението за провеждане на местен референдум в Карлово относно завода. Магистратите обявиха решението на Общинския съвет за нищожно. Това блокира възможността гражданите да се произнесат пряко по казуса. Въпреки това местната общност остава разделена между надеждата за нови работни места и страховете от екологично замърсяване.
Техническите параметри на проекта предвиждат производство на 155-милиметрови артилерийски снаряди. Тези боеприпаси и модулните зарядни системи трябва да отговарят на най-съвременните технологични стандарти. България трябваше да осигури около 420 милиона евро за участие в проекта, но финансирането остава неясно. Икономическото министерство продължава да търси „банкируема структура“, която да спаси инвестицията при нови, по-изгодни за страната условия.
