ДНК от гроздови семки от Тоскана на 2000 години разкрива произхода на съвременното вино

Учени анализираха 2000-годишни гроздови семки от древни кладенци в Тоскана. Те съставиха най-обширната генетична карта на древни лози от едно археологическо място. Изследването е публикувано в престижното издание Journal of Archaeological Science. Резултатите доказват наличието на силно развита селскостопанска мрежа в Римската империя. Тази система е поставила основите на съвременното винопроизводство.

Учените направиха откритието в Четамура дел Кианти, селище на хълм в италианския регион Кианти. Между 300 г. пр.н.е. и 300 г. местните жители са хвърляли семки в дълбоки кладенци. Специален вид кал е съхранила тези биологични останки в продължение на хилядолетия. Изследователите секвенираха ДНК от общо 80 семки. Тези данни разкриват забележителна история на земеделска приемственост.

Д-р Оя Инанли от Университета в Йорк обяснява значението на проучването. Повечето изследвани семки принадлежат на един и същ сорт. Етруските са предали сорта на римляните, които са го съхранявали с векове. Генетичните тестове определиха дори цвета на древните гроздови зърна. Маркерите показват, че доминиращият сорт е бил бял.

„Секвенирахме ДНК от 80 семки и открихме забележителна история на приемственост. По-голямата част от изследваните семки са от един и същи сорт, предаден от етруските на римляните и съхраняван в продължение на векове“, обясни д-р Оя Инанли.

Този факт изненада съвременните изследователи. Днес регионът Кианти е световноизвестен със своите червени вина. Основният сорт в района е санджовезе. Проф. Нанси де Грамънд от Университета на щата Флорида подчертава значението на откритието. Тя посочва, че бялото вино е предшествало червеното в този легендарен лозарски регион. Подобни генетични проучвания разкриват древността на гроздето и помагат да разберем еволюцията на сортовете.

Генетичните проучвания показват връзка между сорта от Четамура и семки от Южна Франция. Това е биологично доказателство за огромната търговска мрежа на Римската империя. Римляните са разпространявали селскостопански продукти в цялата икономическа зона. Екипът откри и втори древен винен сорт. Той е свързан с видове, които се отглеждат днес в Централна и Източна Европа.

Най-близкият съвременен двойник на този втори сорт е рядко грозде от Унгария. Находката показва връзка с 400-годишната лоза в словенския град Марибор. Тя се счита за най-старото живо лозово растение в света. Тази лоза продължава да дава плод и до днес. Това доказва невероятната издръжливост на древните винени линии.

Изследването доказва, че някои винени линии са се запазили много по-дълго от очакваното. Д-р Нейтан Уелс от Университета в Йорк акцентира върху древния произход на тези растения. Той отбелязва, че сортовете, използвани днес, са много близки до античните. Когато пиете съвременно вино, вие често вкусвате историята на римските трапези.

Проучването в Четамура дел Кианти е най-обширната генетична реконструкция на древни лози. То добавя ключова глава към историята на италианското лозарство. Учените успяха да проследят пътя на гроздето от етруските до наши дни. Това променя представите за развитието на аграрните технологии в древността.

Римската аграрна мрежа е била изключително мащабна и добре организирана. Биологичните доказателства потвърждават икономическата мощ на империята. Сортовете са били внимателно подбирани и разпространявани. Изследването на 80-те семки е само началото на нови разкрития за античния свят.