Димитър Главчев проверява сам себе си: Абсурден институционален казус в българската политика

Безпрецедентен конфликт на интереси поставя под въпрос доверието в българските институции. Председателят на Сметната палата Димитър Главчев се оказва в ситуация, в която фактически проверява собственото си служебно правителство.

Казусът възникна след възлагането на три мащабни одита от страна на Народното събрание. Одитите обхващат публичните финанси за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. В този период попада и мандатът на служебния кабинет, оглавяван лично от Главчев.

Като председател на Сметната палата той разписва проверките и носи отговорност за техните изводи. Едновременно с това Главчев е длъжен да изпрати евентуални нарушения, открити по време на неговото управление, в прокуратурата. Това създава абсурдна ситуация, в която той е едновременно проверяващ и проверяван.

Институционалният парадокс добива още по-остри измерения при хипотетичен сигнал за конфликт на интереси. В такъв случай органи, който следва да разгледа сигнала, отново е Сметната палата — институцията, която той оглавява. Така на практика Главчев би трябвало да бъде съдия в собственото си дело.

До този правен казус се стигна след конституционните промени в края на 2023 година. По това време управляващите сили са били ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. Промените създадоха рамка, която не предвиди хипотезата едно и също лице да заема последователно постовете служебен премиер и председател на Сметната палата.

Ситуацията повдига сериозни въпроси за разделението на властите и гаранциите за независимост на одитните институции. Правният парадокс наподобява класическия „Параграф 22“ — правило, което поставя проверяващия в невъзможна позиция спрямо собствената му дейност.

Одитните екипи на Сметната палата вече работят по възложените проверки. Техните изводи ще бъдат публично представени след приключване на процедурата. Въпреки това репутацията на институцията вече е поставена под въпрос заради структурния конфликт на интереси.

Снимка: Pixabay