Делфинът Мимо продължава да предизвиква Венеция: Атракция или опасност в Гранд канала?
Делфинът Мимо продължава да обитава Венецианската лагуна повече от четири месеца, въпреки мащабната операция за неговото извеждане. Към ноември 2025 г. той се е преместил в още по-натоварения Гранд канал, увеличавайки риска от сблъсък с лодките, което подтикна природозащитници към нова кампания за дистанционно наблюдение. Случаят с Мимо се превърна в алегория за проблема със свръхтуризма и изселването на коренното население на Венеция.
Мащабна морска операция за извеждане на делфина Мимо от оживената Венецианска лагуна претърпя неуспех, тъй като морският бозайник бързо се върна в района, а към ноември 2025 г. присъствието му не само продължава, но и се е изместило към още по-натоварена зона – Гранд канала. Мимо, който пребивава в лагуната вече повече от четири месеца (от юни 2025 г.), се превърна в централна фигура в дебата за свръхтуризма и сигурността във „Ла Серенисима“.
Делфинът бе забелязан за първи път пред площад „Сан Марко“ преди повече от месец, превръщайки се веднага в атракция. Районът, известен като басейна на „Сан Марко“, е изключително натоварен, тъй като там се събират водите на Големия венециански канал и канала „Джудека“, обслужвайки кораби, таксита, гондоли и фериботи към островите и летището.
Присъствието на Мимо доведе до хаос. Туристи и венецианци организираха плавания с лодки, за да го дебнат, опитвайки се да се приближат, да му подхвърлят храна или да си направят селфи. Този засилен трафик принуди водните превозни средства да намалят скоростта, за да избегнат сблъсък, което предизвика закъснения в градския транспорт и повиши риска от катастрофи.
Въпреки че първоначално учени от Природонаучния музей и Университета в Падуа смятаха, че Мимо не е стресиран и се чувства добре, хранейки се редовно от туристите, последващите наблюдения доведоха до драматична промяна в становището. Експертите започнаха да изразяват безпокойство поради нарастващия риск от фатален сблъсък. Според изданията „Гадзетино“ и „Полезине 24“ дори са били забелязани следи от наранявания по тялото на делфина. Морските експерти предупреждават, че постоянното движение на плавателни съдове създава сериозна опасност от травми и стрес за животното, което показва необичайно игриво поведение и липса на страх от хората и шума.
Операция по извеждане и резервен план
В отговор на общественото безпокойство и настояванията на природозащитници, които организираха флашмоб и подписка за защита на Мимо, бе проведена мащабна морска операция. В нея участваха бреговата охрана, пожарникари, финансовата гвардия, Гражданската защита, полицията и експерти от Падуа.
Плавателни съдове използваха сонар и специални технически средства, генериращи неприятен, но безвреден звук, за да насочат Мимо към по-дълбоки води в района на Градините на Биеналето. След като бе насочен към морския канал „Орфано“, Мимо бе забелязан да се отправя към южния край на лагуната. Усилията обаче бяха напразни – часове след приключването на операцията делфинът отново бе забелязан в басейна „Сан Марко“.
Поради провала на първоначалния опит, е разработен резервен план, който предвижда разполагане на постоянна звукова бариера. Тя ще излъчва звуци, доловими само за Мимо, за да го възпира от приближаване към най-натоварените зони. Природозащитни организации междувременно активизираха кампания „Спасем дельфина“ с апел към всички да наблюдават Мимо от голямо разстояние.
Алегория на свръхтуризма
Историята на Мимо породи и алегорични тълкувания в италианските медии. Делфинът, превърнал се в безплатна атракция, напомня на туристите, които заливат Венеция, борейки се с феномена на свръхтуризма. Властите въведоха входна такса за еднодневни посетители (5 евро през 2024 г., 10 евро през 2025 г.), като през 2026 г. таксата ще бъде в сила за общо 60 дни.
Мимо е асоцииран и с „евтиния туризъм“ – посетители, които пътуват с нискотарифни авиолинии, разглеждат само безплатните забележителности и се въздържат от покупки, което подкопава местния икономически модел. Според „Кориере дела сера“ това обижда кореняците венецианци, които виждат града си превърнат от туристическа перла в атракционен парк.
Още по-силна е алегорията, свързваща опита за „изселване“ на Мимо с намаляващото местно население на Венеция. Броят на местните жители е под 48 000, спадайки от 62 000 през 2005 г., тъй като са принудени да напускат заради високите цени и икономическия модел, основан изцяло на туризма.
