Дацов: Бюджет 2026 е под натиск, дефицитът може да скочи до 8%

Бюджетът за 2026 г. е изправен пред сериозни предизвикателства. Това предупреди членът на Фискалния съвет Любомир Дацов по време на събитието „БАСКОМ Барометър 2025“. Основните проблеми са нереалистичните прогнози за приходи и забавените структурни реформи.

Дацов изрази съмнения относно изплащането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според него има само 40% шанс третият транш да бъде получен до края на годината. Одобрението изисква заседание на подкомитет на Европейската комисия на 14 декември.

Ако правителството подаде възражения, плащането ще се забави до януари 2026 г. Общият размер на оставащите траншове е около 7 млрд. лв., но България вероятно ще усвои само 3,5 млрд. евро. Част от сумата може да не бъде получена заради неизпълнени ангажименти.

Икономистът постави под въпрос и аргументите за отпускане на втория транш. Европейската комисия го одобри „за изключителен напредък в съдебната власт“. Дацов смята, че тази оценка трудно съответства на реалността.

Разчетите показват дефицит от около 2,9% за 2025 г. Допълнителните разходи за отбрана ще бъдат около 0,4 процентни пункта. Въпреки това България остава под прага за процедура за свръхдефицит.

Дацов предупреди, че 2026 г. ще бъде много по-трудна. Липсват структурни реформи, а приходната част на бюджета е „пожелателна“. Фискалният съвет изчислява, че бюджетът за 2025 г. има нереалистично надвишение на приходите с 3,5–4,5 млрд. евро. Това увеличава риска от значително по-висок реален дефицит.

Премиерът Росен Желязков обяви, че ще поиска кредит на доверие от социалните партньори. Бюджет 2026 ще бъде подложен на допълнителни обсъждания с тях и с парламентарната комисия по финанси. Фискалният съвет вече би аларма за бюджета, подчертавайки необходимостта от спешни мерки.

Очаква се парламентът да гласува оттеглянето на проекта за бюджет за 2026 г. Целта е прекрояване и търсене на баланс между разходи и приходи. Планира се премахване на автоматичните формули за увеличение на заплатите в администрацията.

Дацов обърна внимание и на прекомерния размер на държавните разходи. Те трайно надхвърлят 40% от БВП, при оптимално ниво около 38%. Капиталовите разходи традиционно се изпълняват слабо, което затруднява оценката на ефективността на публичните политики.

Има засилен натиск за увеличаване на данъците, включително осигуровките. Целта е компенсиране на липсата на свиване на разходите и намаляване на дефицита. Планираното увеличение на осигурителната тежест поставя България сред държавите с най-високи ставки на Балканите. Това създава риск за бъдещето на пенсионния модел, тъй като първият стълб остава финансово неустойчив.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова премиера да изтегли проектобюджета. Това мнение е подкрепено и от социалните партньори. Работодателските организации изразяват недоволство от объркания процес на обсъждане.

Забавянето на икономическия растеж през 2026 г. и очакваното по-слабо потребление ще доведат до съществено по-ниски бюджетни приходи. Дацов прогнозира свиване на икономиката с този бюджет. Математическите модели показват, че устойчивият дефицит трябва да бъде между 1,2 и 1,5 процента. При сегашните разчети обаче рискът е той да достигне между 6,5 и 8 процента, съобщава БТА.