Дъщерята на Филипов за баща си: Ако чуеше за несправедливост, все се намесваше, приемаше я за своя
Александра Филипова се сбогува с баща си Илиян Филипов. Тя го описа като трудолюбив, обичащ и непримирим човек.
Дъщерята на убития бизнесмен Илиян Филипов – Александра, се сбогува с баща си с емоционална публикация в социалните мрежи. Тя описа живота му, неговата работоспособност и силната му човечност.
Илиян Филипов е убит в Пловдив в ранните часове на 30 септември 2026 г. Той е бил президент на „Ботев“ (Пловдив). Александра публикува посланието си със снимка на стадион „Христо Ботев“.
Дъщеря му го определи като трудолюбив и обичащ човек. Тя разказа за баща, който постоянно работел, мислел и търсел решения. За нея той бил най-големият идеал и мечта.
„Баща ми беше извънземен. Беше недостижим. От малка съм го имала за най-големия идеал и мечта“, написа Александра.
Тя сподели, че Филипов винаги я е учил на труд, правда и сигурност. Александра вземала решенията си с мисълта да го направи горд и щастлив.
Дъщеря му описа и най-личните им моменти. Двамата пеели заедно и се разхождали в гората. Той обичал да я прегръща, да я дразни и да се шегува с нея.
Александра си спомни и простите неща, които носели радост на баща ѝ. Сред тях били филията с масло и чубрица, билковият чай и кафето с много мляко.
„Все помагаше. Колкото да не им се вярва на някои хора. За него нямаше значение нищо, всички бяха еднакви. Ако чуеше за несправедливост, все се намесваше, приемаше я за своя. И се бореше. Не стихваше. Не спираше“, написа тя.
Александра разказа, че баща ѝ работел много, спял малко и се хранел рядко. Тя често му напомняла да се грижи повече за здравето си. Той обаче я уверявал, че всичко е наред.
По думите ѝ неговото спокойствие било свързано с постоянната работа. Когато се прибирал, разказвал за срещи, казуси и нови идеи.
Тя се възхищавала на способността му да мисли бързо и да намира решения. Енергията му изпълвала стаите, а понякога и стадионите.
Александра призна, че не всички решения на баща ѝ изглеждали правилни за другите. Тя обаче вярвала, че той умеел да защити собственото си разбиране за справедливост.
„Справедливостта е субективна. Но истината е, че умееше да те накара да повярваш в неговата справедливост. И да му простиш. И днес му прощавам“, написа дъщеря му.
Тя благодари на хората, които споделили истории с Филипов или му пожелали светъл път. Александра благодари и на тези, които подкрепили нея и семейството ѝ.
Отделно тя изрази признателност към ботевистката общност за организацията и подкрепата. Публикацията ѝ беше придружена от снимка на стадион „Христо Ботев“.
Тя посочи, че всичко, което е, дължи на баща си и на майка си. Александра искала нейната човечност и доброта да отразяват техните.
В края на посланието си тя сподели последните думи, които е чула от баща си.
„Яд ме е, че ми е отнет. Яд ме е, че последните му думи към мен бяха „Лека нощ, миличка, до утре““, написа Александра.
Тя завърши обръщението си с любов към баща си и с молба той да почива спокойно. Историята ѝ се присъединява към други лични изповеди на близки, преживели тежка загуба, сред които е и изповедта на майката на Николай Златков.
