Държавата ще изземе цялата печалба на държавните компании за попълване на бюджета

Правителството взе решение за изземване на пълния размер на печалбите от държавните дружества. Всички предприятия с държавно участие трябва да внесат 100% от своя дивидент в републиканския бюджет. Тази мярка цели осигуряване на стабилни приходи в държавната хазна. Активната фискална политика цели директно овладяване на бюджетния дефицит чрез неданъчни приходи.

Дружествата са длъжни да внесат своите дивиденти за 2025 година до 29 май. Кабинетът предвиди гъвкав график за плащане на дължимите суми към държавата. Предприятията в затруднение могат да преведат първоначално половината от сумата. Останалата част от печалбата трябва да бъде внесена най-късно до 15 декември. Това позволява на мениджмънта да планира по-добре паричните си потоци.

Някои сектори са освободени от това задължение по социални и стратегически причини. Мярката не важи за държавните болници и центровете за психично здраве. ВиК дружествата също запазват своята печалба за собствени нужди и инвестиции. Част от предприятията по Търговския закон също попадат в списъка с изключения от общото правило.

Новите изисквания включват и предприятията с държавно участие за финансовата 2024 година. Срокът за внасяне на тези средства е определен до 29 май 2026 година. Правителството въвежда и механизъм за междинни дивиденти за най-големите структури. Те ще се изчисляват на база на финансовите отчети към 30 юни 2025 година.

Най-големите държавни холдинги като БЕХ и ДКК ще плащат междинни дивиденти. В този списък влизат още Национална компания „Индустриални зони“ (НКИЗ) и ТЕРЕМ Холдинг. Срокът за превод на тези междинни плащания е 15 декември 2026 година. Това осигурява постоянен приток на средства към бюджета през цялата календарна година.

Основната цел на решението е ефективното управление на бюджетния дефицит. Властите разглеждат дивидентите като ключов инструмент за неданъчни приходи. Правителството планира да прилага тази политика и в следващите години. Това е заложено в средносрочната бюджетна прогноза на страната. Мярката вече не се приема като еднократна кризисна стъпка за подкрепа.

Политиката предизвиква сериозни дебати сред икономисти и синдикални среди. Има опасения, че пълното изземване на печалбата може да доведе до декапитализация. Стратегическите предприятия могат да останат без средства за модернизация. Липсата на свободен капитал ограничава възможностите за нови инвестиции и технологично развитие.

Критиците предупреждават за риск пред дългосрочната финансова устойчивост на държавния сектор. Те смятат, че краткосрочното пълнене на бюджета ощетява фирмените финансови буфери. Правителствената позиция обаче остава твърда и последователна. Кабинетът счита дивидентите за легитимен източник за овладяване на дефицита. Държавните компании трябва пряко да подкрепят приходната част на хазната.