Даниела Гилбоа: 15 месеца в плен на „Хамас“, загуба на 16 приятели и борба със синдрома на оцелелия
Даниела Гилбоа, израелската военна с български корени, е освободена през януари след 15 месеца плен в Газа. Тя е отвлечена при атаката на 7 октомври, при която губи 16 приятели, и е била държана 8 месеца под земята. Даниела се възстановява с помощта на музиката, като татуира къща в памет на жертвите и страда от синдрома на оцелелия.
Снимка: АР/БТА
19-годишната израелска военна Даниела Гилбоа, която е с български корени, е отново у дома след 15 месеца, прекарани в плен на „Хамас“. Тя е освободена на 25 януари като част от споразумение за прекратяване на огъня в Газа, заедно с още три момичета.
Даниела е отвлечена по време на атаката на 7 октомври 2023 г., когато „Хамас“ напада военната база край Нахал Оз. По това време тя е част от екип за наблюдение на границата. Базата се намира само на 800 метра от границата. Първите часове от пленничеството са най-трудни. Даниела преживява ужаса на атаката, при която губи 16 свои приятели.
„Отскоро започна да говори за случилото се. Казва, че първите дни са били най-трудните за нея, защото тогава губи 16 приятели и повечето умират пред очите ѝ. Казва, че първо са чули бомби и стрелба, но са мислили, че са извън базата. Базата е на около 800 метра от границата – в един момент нападателите са влезли в стаята, където са били всички момичето и са хвърлили вътре три гранати. Тя е ранена, а много от приятелите ѝ са убити. По-късно терористите са влезли и са стреляли напосоки. Оцеляват само 7 момичета и те са отвлечени. Вързали ръцете им и ги карали да гледат как умират приятелите им“
— Орли Гилбоа, майката на Даниела
След отвличането Даниела е държана в град Газа. Майка ѝ, Орли Гилбоа, разказва, че момичето е било подложено на нечовешки условия. Около 8 месеца тя прекарва под земята, а след това 7 месеца е местена в различни жилища. По време на пленничеството ѝ ѝ е казвано, че „заложник не може да има чувства“. На Даниела не е било позволено да плаче или да се смее, като дори основни нужди като ходенето до тоалетна са били ограничени. Общо пленът ѝ продължава 15 месеца.
Семейството на Даниела преживява два пъти ужаса, че тя е мъртва. В първите 24 часа след атаката, те мислят, че Даниела е загинала във военната база. На 8 октомври се появява видео на „Хамас“. По него те разпознават дъщеря си.
„На 8 октомври се появи едно видео на „Хамас“ и на забавен каданс видяхме само част от главата ѝ. Горната част от косата ѝ. Не видяхме лицето ѝ, но я познахме. Така разбрахме, че е жива и че е отвлечена. Не знаехме в какво състояние е, не виждахме тялото ѝ, но тя седеше и разбрахме, че след като може да седи, значи е жива“
— Орли Гилбоа
Вторият път, когато губят надежда, е два месеца преди освобождаването ѝ. Тогава „Хамас“ публикува снимки на тялото ѝ със специални татуировки, покрито с кръв, обявявайки, че е ранена от военни бомби. Три седмици по-късно израелските власти съобщават, че Даниела е жива.
Българските корени и рехабилитацията
Даниела Гилбоа има дълбоки български корени. Дядо ѝ по бащина линия е от Пловдив. Той пристига в Израел след Втората световна война, когато е на 5 години. Семейството разказва, че по време на войната много българи християни са им помагали.
„Моят свекър, бащата на съпруга ми е българин. Цялото му семейство идва в Израел след Втората световна война, когато е на 5 години. Той ни разказваше, че по време на войната много българи християни са им помагали. Когато българските власти разбраха, че Даниела е отвлечена, веднага влезнаха във връзка с нас. Знаете ли – сега разбрах какво разказваше свекърът ми за българския народ. Съпругът ми и Даниела – те също са българи“
— Орли Гилбоа
Освобождаването на Даниела е резултат от споразумение за размяна. Българското правителство, включително вицепремиерът Мария Габриел и министър Николай Денков, изразяват благодарност към емира на Катар за помощта при преговорите.
В момента Даниела се възстановява и минава през рехабилитация. Тя страда от синдрома на оцелелия, чувствайки вина заради загубата на приятелите си, което е често срещано психологическо състояние след травма. За да почете паметта им, Даниела татуира къща на ръката си в памет на 16-те приятели, убити на 7 октомври.
Музиката се оказва добър лечител за нея. Тя пише песни, пее и свири на пиано, насочвайки се към професионално развитие. Орли Гилбоа цитира част от нейния текст: „Прибирам се вкъщи, прибирам се вкъщи. Кажете на света, че си прибирам вкъщи. Нека дъждът изтрие цялата болка от вчера“.
Макар Даниела да е освободена, други двама заложници с български корени все още са в плен на „Хамас“, както и общо 48 заложници.
„Там все още са 48 заложници. Не мислех, че ще продължи дотолкова дълго след връщането на Даниела. Надявам се, че сега с американския план ще се получи сделка и всички ще се върнат“
— Орли Гилбоа
