Данък върху печалбите от криптовалути и пълна прозрачност за богатите българи в ОИСР

Предстоящото членство на България в ОИСР ще направи доходите на богатите българи видими за данъчните власти по света. Нови промени в закона въвеждат данък върху криптовалутите и задължително докладване на сделките до НАП.

Данък върху печалбите от криптовалути и пълна прозрачност за богатите българи в ОИСР

Доходите от сделки с криптоактиви и електронни пари също ще се облагат с данък. СНИМКА: Pixabay

Време за четене: 3 мин. 28 март 2026

Предстоящото приемане на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ще промени коренно финансовата прозрачност. Доходите на заможните българи ще станат напълно видими за данъчните власти по целия свят. Министерството на финансите вече публикува за обществено обсъждане ключови поправки в Данъчно-процесуалния кодекс. Тези промени въвеждат строг контрол върху активите и инвестициите в чужбина.

Българските граждани със значително имущество ще станат напълно видими за приходните агенции в държавите от ОИСР. Това означава, че данъчните администрации ще обменят автоматично данни за физически лица с висока нетна стойност. Информацията ще включва пълни данни за притежаваното имущество и неговата пазарна стойност. Целта е предотвратяване на данъчни измами чрез укриване на активи в различни юрисдикции.

Новите регулации обхващат изцяло криптоактивите и електронните пари. Доходите от сделки с тях вече ще се облагат с данък. Конкретните ставки ще бъдат определени с предстоящи промени в данъчните закони. Финансовото министерство аргументира тези мерки с необходимостта от по-голяма яснота в сектора.

“Появата на алтернативни средства за разплащане и инвестиции като криптоактивите и електронните пари създава значителни рискове за отклонение от данъчно облагане поради липсата на данъчна прозрачност”

Всеки доставчик на услуги за криптоактиви ще подава информация до НАП до 30 юни на следващата година. Тези доставчици ще поддържат подробна информация за своите клиенти. Данните ще включват имена, адреси и данъчни номера на потребителите. Комисията за финансов надзор ще създаде и поддържа официален регистър на всички доставчици в сектора. Нито един клиент на тези платформи вече няма да остане анонимен за държавата.

България напредва уверено към членство в „клуба на богатите“. Кога страната ни може да стане член на ОИСР? На 20 март 2026 г. страната получи положително становище от работната група на организацията. България вече е приключила успешно 16 от общо 25 технически прегледа за членство в организацията. Премиерът Андрей Гюров проведе среща с генералния секретар на ОИСР Матиас Корман в Париж. Те обсъдиха напредъка по присъединяването и очакваната официална покана до края на 2026 г.

Вицепремиерът Гроздан Караджов също потвърди политическата цел за пълноправно членство в същия срок. ОИСР ще представи мащабно икономическо проучване на България на 5 февруари 2026 г. Този анализ ще оцени текущото състояние на българската икономика и готовността за интеграция. Членството в организацията обикновено води до значителен ръст на преките чуждестранни инвестиции.

Доходите от криптоактиви и електронни пари влизат в регулациите и ще подлежат на облагане с данък. Досега автоматичният обмен обхващаше предимно трудови възнаграждения, пенсии и недвижими имоти. Сега към този списък се добавят и дивиденти, които не са в попечителски сметки. Мултинационалните компании също ще следват специален ред за подаване на информационни декларации.

“Обменът на предоставената от доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари информация и на данните от информационната декларация за допълнителния данък ще позволи на данъчните администрации да разполагат с пълен обем от информация относно получените доходи”

При нарушения на новите правила са предвидени строги санкции. Председателят на Софийския районен съд ще може да блокира достъпа до интернет страници. Това ще се прилага за оператори, които не спазват изискванията за прозрачност. В ОИСР в момента членуват 38 държави, включително САЩ, Канада, Япония и Австралия. Пълният обмен на информация ще се извършва в срок от девет месеца след сделките.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *