Данък „уикенд“ се вдига от 3 на 7%
Правителството предлага данък „уикенд“ да се увеличи от 3 на 7% от следващата година. Мярката обхваща личното ползване на фирмени автомобили, имоти, техника и други активи.
Данък “уикенд” е върху разходите за лично ползване от служители на активи, които са им предоставени от техните работодатели. Това са автомобили, имоти, компютри, телефони и други. СНИМКА: Pixabay
Правителството предлага увеличение на данък „уикенд“ от 3 на 7% от следващата година. Мярката е включена в пакета от данъчни промени, представен миналата седмица.
Данъкът се начислява върху разходите за лично ползване на активи. Работодателите предоставят тези активи на служители за служебни цели. На практика обаче те могат да се използват и лично.
Сред активите попадат автомобили, имоти, компютри, телефони и други вещи. Данъкът цели да ограничи практиката фирми да придобиват активи за служебно ползване, които служителите използват лично.
Механизмът засяга и случаите, при които фирмите спестяват плащането на 20% ДДС. Законодателството предвижда специално облагане на личното ползване на активи, предоставени от работодателя.
Първоначално ставката на данък „уикенд“ е била 10%. През 2022 г. тя е намалена до 3%. Сега Министерството на финансите предлага ставката да достигне 7%.
В мотивите към предложението Министерството на финансите посочва, че сегашният размер не осигурява пълния размер на дължимото облагане. Според ведомството това води до значителни загуби за бюджета.
Министерството не посочва размера на бюджетните загуби. Не е посочено и какви допълнителни приходи очаква държавата от увеличението на ставката.
Фирмите имат два основни варианта за облагане на личното ползване. Те могат сами да платят данък „уикенд“ по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Другата възможност е разходът да се начисли като доход в натура на служителя. Тогава се прилага Законът за данъците върху доходите на физическите лица.
Работодателите масово предпочитат сами да плащат данъка. Така те си спестяват допълнителната административна тежест, свързана с втория вариант.
При доход в натура трябва да се изчисли точният размер на разхода. След това се определя данъчната основа за облагане с данък върху доходите. Необходимо е и изчисляване на база за задължителните осигурителни вноски.
Този подход създава допълнителни затруднения и за Националната агенция за приходите. Контролът върху спазването на данъчното и осигурителното законодателство става по-сложен, когато разходът се отчита като доход в натура на служителя.
