Далечни прародители на бозайниците вероятно са раждали живи малки

Фосил на 236 милиона години подсказва, че далечни роднини на бозайниците са раждали живи малки. Това се е случило много по-рано, отколкото учените смятаха досега.

Откритието може да измести появата на живораждането с 90 до 95 милиона години назад. Фосилът е открит в Аржентина и принадлежи на вида Chiniquodon theotonicus. Този дребен цинодонт е живял редом с ранните динозаври.

При изследването учените установили следи от ембрионална тъкан в тялото на възрастен екземпляр. Те анализирали и растежните линии в костите на животното. Получените данни силно подсказват, че то е раждало живи малки.

Chiniquodon theotonicus може да е най-ранното известно доказателство за живораждане в линията към бозайниците. Цинодонтите са групата, от която по-късно произлизат бозайниците. Затова находката има значение за разбирането на ранната им еволюция.

Досега учените приемаха, че ранните цинодонти са снасяли яйца. Тази възможност наподобява размножаването на днешните птицечовки и ехидни. Новият фосил обаче поставя под въпрос тази общоприета хронология.

Доказателството не означава, че всички предшественици на бозайниците са започнали да раждат живи малки едновременно. Възможно е Chiniquodon да е развил живораждането независимо от други близки видове. Учените ще търсят отговор с помощта на нови фосили.

Изследването допълва научните данни за връзката между ранните цинодонти и бозайниците. То показва, че някои важни репродуктивни особености може да са възникнали много преди появата на съвременните бозайници.

Находката поставя живораждането сред ключовите въпроси в еволюцията на тази група животни. Тя се вписва и в по-широките изследвания за отношенията между бозайниците и динозаврите. Повече за тази връзка можете да прочетете в материала за това как бозайниците може да са повлияли върху появата на по-малки динозаври.