Да живееш в духовен затвор: Невидимото лице на Иран след смъртта на Али Хаменей

Иран преминава през период на мащабни държавни церемонии и дълбок вътрешен разкол. Държавната телевизия излъчва кадри на масова скръб за покойния върховен водач Али Хаменей. Ислямската република обаче крие друго лице, което остава невидимо за официалните камери. Много иранци описват ежедневието си като престой в „духовен затвор“.

**Али Хаменей беше убит на 28 февруари 2026 г.** в резултат на съвместен удар на САЩ и Израел. Резиденцията му в Техеран стана мишена в първите часове на военната операция. Официалните траурни събития започнаха едва няколко месеца по-късно. Те се провеждат между 3 и 9 юли 2026 г. в няколко града на Иран и Ирак. **Погребението е планирано за 9 юли в мавзолея на имам Реза в Мешхед**. На тези церемонии се очаква присъствието на делегации от около 90 държави.

Докато държавните медии показват плачещи тълпи, по улиците на Техеран се усеща гняв. Една учителка, която крие името си, носи косата си пусната в знак на протест. Тя наблюдава пищните погребални шествия с едва сдържан гняв. В официалния ефир няма място за забавление или различно мнение.

Това е нашата телевизия днес. Всички гледаме тези пищни погребални церемонии, всички тези ревящи за Хаменей хора. Няма място за каквото и да е друго, за никакво забавление.

Учителката е участвала в протестите през януари и се чувства предадена от световната общност. Началото на американската операция първоначално е донесло надежда за промяна.

Мислехме, че ще сме свободни след години на затвор. Но днес не виждаме фундаментална промяна. Режимът все още е на власт и стана точно обратното – за нас няма надежда.

Ситуацията в страната остава напрегната под управлението на новия лидер. **Синът на покойния аятолах, Моджтаба Хаменей, беше избран за върховен водач** на 8 март 2026 г. Това назначение не носи спокойствие на онези, които желаят реална свобода. Иранците остават разкъсани между страха и надеждата за бъдещето на Ислямската република. По пазарите на Техеран много хора отказват да се присъединят към шествията. Те си спомнят за убитите по време на зимните протести.

Не отидохме на погребението, защото изгубихме близки хора през януари.

Разочарованието от международната общност е осезаемо сред критиците на режима в страната.

Хиляди бяха убити. Светът ни обеща помощ и бяхме измамени от американците и най-вече от Европа.

Жените в Иран продължават своята тиха, но категорична съпротива срещу статуквото. В малък магазин две приятелки работят по тениски с къс ръкав. Те отказват да спазват наложеното от властите мракобесие.

Излизаме така, с голи ръце. Няма да търпим повече това мракобесие.

Властите изглежда толерират тези индивидуални прояви на съпротива само временно. Духът на промяната обхваща улиците, въпреки постоянния натиск от страна на полицията. Икономическата криза допълнително усложнява живота на обикновените граждани. Млада екскурзоводка признава, че едва свързва двата края.

Не можем да си представим бъдещето. Един ден ни дават малко свобода, на следващия ни я отнемат отново. Икономически е много трудно, едва свързваме двата края. Живеем в духовен затвор.

Въпреки официалния блясък и хилядите присъстващи, разделението в иранското общество остава дълбоко.