Д-р Александър Стоянов: 147 години след Освобождението сме без посока, не можем да се възстановим от съветската власт
Историкът д-р Александър Стоянов посочва, че 147 години след Освобождението България е без посока и продължава да не може да се възстанови от травмите на 45-те години социализъм, което го приравнява на петте века османско владичество. Той отбелязва, че държавата е възприемана като чужда и враждебна, а политическият манталитет не се е променил от времето на деребейството.
Историкът д-р Александър Стоянов, главен асистент в Института за исторически изследвания на БАН и преподавател в НГДЕК, определя съвременното състояние на България като нация, изгубила посоката си. Според него, близо век и половина след Освобождението, обществото е дълбоко разделено по основни въпроси – от валутата (евро или лев) до езика (кирилица или шльокавица).
Тезата на д-р Стоянов за историческите травми, оставени от двете „големи национални катастрофи“, е представена и в новата му книга „Българите между две катастрофи“, излязла през септември 2025 г. Той подчертава, че историческата неграмотност и разпространението на фалшиви наративи са сериозен проблем, подкопаващ критичното мислене.
Две катастрофи: Османско владичество и Социализъм
Д-р Стоянов приравнява петте века османско владичество и 45-те години социализъм като двете най-големи национални катастрофи, които България е преживяла. Разрухата, причинена от двете завоевания, е сходна – унищожена икономика, политика, култура и обезглавяване на социалния елит. Времето за възстановяване обаче демонстрира драстична разлика: България се възстановява от 500 години чужда власт за около 30 години, но вече почти 40 години не може да се възстанови от съветската власт.
Историкът посочва и данни за репресиите, като подчертава, че БКП избива за 9 месеца два пъти повече хора, отколкото османците при потушаването на Априлското въстание. Това, както и фактът, че едва 0,1% от българите са участвали в Априлското въстание, разкрива колко черно-бяла е представата на обществото за миналото. Българите са живели 500 години под чужда власт, като през 90% от този период не е имало въстания.
Митовете за държавността и икономическият провал
В интервюто д-р Стоянов обяснява, че държавата без съмнение е създадена около 632 г. от Кубрат, когато той отхвърля властта на Западнотюркския и Аварския хаганат, а не през 681 г. Той отхвърля и разпространения мит, че столицата се мести в Плиска през 681 г., като твърди, че България няма столица поне до времето на хан Крум – 120 години по-късно. Държавата по това време е племенна конфедерация, преместила ядрото си от Дон на Дунав.
Оценявайки икономическия просперитет, историкът прави остър паралел: Към 1908 г., 30 години след Освобождението, България е най-проспериращата държава на Балканите, докато 35 г. след падането на социализма сме най-изостаналата сред тях. Той припомня, че монетарната криза от 1996-1997 г. е пряко наследство от БКП, която е крепяла статуквото и покривала зловещата инфлация след петролната криза от 1973 г., преди режимът да падне.
Аяни, олигарси и ляв консерватизъм
Според д-р Стоянов, българите възприемат държавата като нещо чуждо и натрапено, което е рефлекс, наследен както от османското владичество, така и от тоталитарното. Този манталитет не се е променил.
Той прави паралел между местните първенци (аяни/деребеи), които доминират регионите в отслабващата Османска империя (периодът 1790-1822 г., продължил 32 години), и днешните управленци и олигарси. Стоянов отбелязва, че ако приемем, че нашите „аянски времена“ започват през 1993 г., те също продължават вече 32 години, като повечето деребеи са избити, а останалите са се срастнали с държавата.
Историкът обяснява и трайния лявоконсерватизъм на нацията с факта, че българите са аграрен и патриархален народ, който е бил капсулиран в общини и еснафи. Това създава навика за колективни решения, където „изпитаното от бабите е хубаво, новите неща са съмнителни“.
Апатия и кумирите Левски и Ботев
Д-р Стоянов твърди, че днес българинът не знае какво иска, защото новата власт целенасочено създава апатия. Апатичният народ е лесен за манипулиране и водене за носа. Затова и до днес кумири остават Левски и Ботев – не съвременници, а величия, които българите харесват, но нямат смелостта и съзнанието да бъдат.
„Днешната апатична и тъпчеща на едно място България ще си живурка все така още поне 80 години, така както някога са живуркали 500 години. Свободни телом, роби духом.“
— Д-р Александър Стоянов, историк
