Чудото да оцелееш под колелата на автобуса и да се върнеш в спорта
Лиъм МакКракън оцелява, след като автобус го влачи 18 метра. Той преодолява тежките травми и се връща към бойните спортове.
Поредната победа на Лиъм МакКракън в октагона вероятно не би впечатлила средностатистическия спортен фен. В света има хиляди бойци, които всяка седмица се състезават в смесените бойни спортове. Историята на британеца обаче е различна. Тя разказва за оцеляване, болка и завръщане, което мнозина са смятали за невъзможно.
Преди три години автобус влачи тялото на МакКракън 18 метра. Тежкото няколко тона превозно средство го блъска, след като той излиза на пътното платно, без да се огледа. Шофьорът няма време да реагира. Свидетелка на инцидента по-късно признава, че никой не е вярвал в шансовете му за живот.
„Не смеех да се доближа до предницата на автобуса, защото знаех, че гледката ще е ужасна, а и никой от нас не вярваше, че човекът въобще има някакъв шанс да оживее.“
Случайността изпраща зад автобуса парамедик, който разполага с необходимото оборудване. Той започва работа почти по инерция, защото пострадалият изглежда като напълно безнадежден случай. По-късно лекарят признава, че първоначално не е очаквал пациентът да оцелее.
МакКракън получава тежки фрактури на гръбнака, счупване на таза и три счупени ребра. Лекарите установяват още опасни вътрешни травми и множество тежки охлузвания. В болницата никой не е оптимист за изхода. Медиците обаче започват борбата за живота му и постепенно го връщат към съзнанието.
„Лекарите не вярваха, близките ми не вярваха, самият аз не смеех да повярвам, че ще оживея и отново ще мога да ходя без чужда помощ. Но се случи и сега се наслаждавам на всяка следваща минута от живота ми“, споделя 25-годишният мъж от Ливърпул.
Когато отваря очи, Лиъм вижда изумлението по лицата на сестрите в интензивното отделение. По-късно разбира, че персоналът не е вярвал в способността му да се върне от границата на смъртта. Той отдава част от заслугата на тренираното си тяло, но подчертава ролята на парамедика и болничния екип.
„Спомням си, че след като отворих очи, първото, което ми направи впечатление, беше учудването по лицата на сестрите в интензивното отделение. После ми казаха, че никой не е вярвал в способностите ми да се върна от оня свят. Тялото ми беше много тренирано и това със сигурност помогна да надвия смъртта, но най-важната работа беше свършена от онзи лекар, който ме е извадил изпод предницата на автобуса, и впоследствие медиците, които са ме сглобявали отново парче по парче“, категоричен е МакКракън.
След първоначалната радост от оцеляването идва нов страх. Лиъм не знае дали някога ще проходи отново. По същото време той и съпругата му очакват едногодишната им дъщеря да направи първите си крачки. Детето проходило точно когато баща му загубил тази възможност.
Преди катастрофата МакКракън е спечелил пет от шестте си битки. Той дори е рекламиран като бъдеща звезда на UFC. След инцидента лекарите обсъждат метален прът в гърба му, което би сложило край на кариерата. Тежката операция обаче му се разминава.
„Преди обичах да правя планове, но случилото се на пътя ми показа колко безсмислено е това упражнение. В единия момент се готвиш да влезеш при най-добрите, а в следващия лекарите ти обясняват, че трябва да ти монтират метален прът в гърба и това ще сложи край на кариерата ти.“
Следва дълга и болезнена рехабилитация. Лиъм се възстановява по-бързо от лекарските очаквания и предписания. Впоследствие се връща на ринга и печели престижна битка срещу корав бразилец. По време на сблъсъка обаче той трудно се концентрира върху случващото се.
„Сякаш се гледах отстрани като на филм и през цялото време си повтарях, че сънувам и сега ще се събудя в болницата и ще осъзная, че още се боря за живота си. Дори и сега продължавам да се щипя по ръката, за да си докажа, че всичко е реалност.“
Завръщането в спорта променя напълно отношението му към живота. МакКракън вече цени малките моменти и не приема времето като даденост. Историята му може да бъде поставена редом до други разкази за преодоляване на тежки физически изпитания.
„Вече живея по различни правила. Осъзнах значението на израза: “Утре може да те блъсне автобус”, и дребничките неща вече са безценни за мен“, обяснява Лиъм МакКракън.
