Чистият въздух като приоритет: Уроците от Лондон и предизвикателствата пред София

Замърсяването на въздуха остава една от най-големите заплахи за глобалното здраве в съвременния свят. Всяка година милиони хора губят живота си заради невидимия враг в атмосферата. Мръсният въздух значително увеличава риска от астма, респираторни и сърдечни заболявания. Тези критични теми бяха обсъдени на семинар на Глобалната инициатива Breathe Cities. Програмата обхваща 16 града на пет континента, като София също е активна част от тази мрежа.

Между 7 и 8 милиона души в света умират всяка година заради влиянието на мръсния въздух. Д-р Мария Нейра, бивш директор в Световната здравна организация, описва проблема като „невидим убиец“. Тя подчертава, че вредните частици проникват дълбоко в човешкия организъм.

„Замърсяването на въздуха е този невидим убиец – нещо, което прониква в организма ни през дихателната система и след това уврежда всичко, до което достигне, защото предизвиква възпалителни процеси и оксидативен стрес, които са изключително вредни за нашето тяло.“

Лондон се превърна в исторически пример за борбата със замърсяването след безпрецедентно съдебно решение. Британският съд за първи път призна директна връзка между смъртта на човек и качеството на въздуха. Случаят касае 9-годишната Ела, която почина през 2013 година след тежък астматичен пристъп. Момичето е живяло само на 30 метра от изключително натоварен път в Южен Лондон. Британският съд доказа, че високата концентрация на вредни вещества е допринесла съществено за смъртта на детето.

Сесилия Вака Джоунс от Breathe Cities подчертава символичното значение на този трагичен инцидент. Тя обяснява, че пристъпите на Ела винаги са съвпадали с пиковете на атмосферно замърсяване.

„Този случай има силно символично значение не само за Лондон, но и за целия свят. Става дума за дете, при което е било доказано, че всеки път, когато е получавала тежък астматичен пристъп, това е съвпадало с периодите на най-високи нива на замърсяване на въздуха.“

В отговор на трагедията местните власти в Лондон предприеха решителни и конкретни мерки. Решенията включват ускорена електрификация на обществения транспорт и преминаване към по-чисти енергийни източници. Създаването на зони с ниски емисии е един от най-ефективните инструменти за намаляване на отровите във въздуха. Гражданите все по-често използват правни механизми, за да защитят здравето си. Можете да научите повече за това как гражданите могат да търсят правата си в съда при системно замърсяване.

„Има някои решения, сред които са електрифицирането на обществения транспорт, преминаването към по-чисти енергийни източници, както и създаването на зони с чист въздух или зони с ниски емисии, които също допринасят за намаляване на замърсяването.“

Опитът на Лондон служи за модел, който София трябва да последва своевременно. В българската столица ситуацията остава тревожна, особено по отношение на определени химически замърсители. Замърсяването с азотен диоксид в София е над нормите и се наблюдава целогодишно около големите булеварди. Актуални проучвания показват, че нивата на замърсители варират според района. В богатите софийски квартали нивата на азотен диоксид са по-високи, докато в бедните преобладават фините прахови частици.

Ивайло Хлебаров, консултант към Столичната община, смята, че временните мерки не са достатъчни за града. Той настоява за въвеждането на постоянни нискоемисионни зони, които да действат през цялата година.

„За съжаление, замърсяването с азотен диоксид в София е доста високо. Вече има няколко годишни изследвания в София, които показват, че особено покрай големите булеварди замърсяването с азотен диоксид е целогодишно и е над нормата, което показва, че една зона, която работи само 3 месеца не е достатъчно и зоната в София трябва задължително да бъде целогодишна.“

Лекарите също алармират за сериозността на екологичната ситуация в страната. България остава сред държавите в Европейския съюз с най-високи нива на общо замърсяване на въздуха. Костадин Костадинов от сдружение „Въздух за здраве“ отбелязва, че инцидентите със замърсяване са ежедневие за гражданите.

„Все още сме едни от страните в ЕС с най-високо замърсяване, ние го усещаме на ежедневна база. Все още имаме и доста чести инциденти със замърсяване на въздуха.“

Постигането на по-чист въздух изисква съвместни усилия от страна на политическата власт и обществото. Примерът на Лондон показва, че политическата воля може да доведе до реални промени в градската среда.