Чипровският килим: Вековен занаят, който се бори за оцеляване

Чипровският килим, признат от ЮНЕСКО за част от нематериалното културно наследство, е символ на българската традиция. Този вековен занаят обаче е изправен пред предизвикателството на изчезването. Ръцете на малцина жени днес пазят живи багрите и сложните фигури, предавани от поколение на поколение.

Традицията на чипровските килими датира от началото на XVII век. Ранните образци до края на XVIII век се отличават с гладкост, плътност и геометрични мотиви в естествени цветове като жълт, кафяв, син и зелен. Тези килими са двулики, тъкани на вертикален стан от памук и вълна, с дебелина 3-5 мм. Символиката на орнаментите вероятно произлиза от прабългарски магически и религиозни символи, демонстрирайки прилики с килими от Средна Азия и Кавказ.

Днес Севка, Наташа и Венета са сред малкото пазителки на този уникален занаят. За тях килимарството не е просто работа, то е живот. Севка Бардинска, на 83 години, е започнала да тъче едва 10-годишна.

На десет години вече си добър килимар, защото си при баба и нямаш кога друго да правиш. Като завършиш основното образование, ти си килимарка. Нямаше друго.

Тя си спомня времената, когато в Чипровци е имало над 600 килимарки и почти всяка къща е разполагала със стан. Севка е изпълнител на пана за едни от най-известните български художници, сред които Марин Върбанов и Здравко Мавродиев. Нейни творби красят НДК и са били част от изложби в Париж.

Радостта ми е, че бях сред много известни хора и че по света има неща, които са направени от моите ръце. За мене това е голямо щастие.

Наташа Димитрова тъче килим с мотив „пролетна лоза“. Тя подчертава, че освен сръчност, занаятът изисква и много математика. Нейни пана са създадени по повод приемането на България в Европейския съюз и посещението на папа Франциск. Наташа обаче е обезпокоена за бъдещето на килимарството.

Младите не желаят да започнат да се учат. Има някои деца, които посещават кръжока по килимарство в училището, но масово не се учат. И с тъга го казвам – дано занаятът да не замре.

Историческият музей в Чипровци съхранява килими от втората половина на XVIII век. Някога 400-годишното училище в града е било ключово за подготовката на килимарите, дори е имало специализирана паралелка. Днес обаче такава липсва. Ели Костадинова, директор на ОУ „Петър Парчевич“, споделя, че килимарството се изучава само в часове по интереси.

Кандидатстваме по проекти за тъкачество, дизайн и приложно изкуство, за да започне обучението още от началните класове и да стигнем до там, че да открием нова паралелка. Проблемът е броя на децата.

Кметът на община Чипровци, Пламен Петков, е решен да възроди занаята. Общината търси начини да възстанови специализираната паралелка, за да се запази живо 400-годишното наследство.

Нашата цел е да го възродим. Ако съберем ученици и учители, Министерството на образованието няма да е против да финансира тази дейност.

Въпреки трудностите, Венета, която тъче от 70 години, запазва надежда.

Не вярвам, че ще изчезне. Ще го има – имало го е, и пак ще го има.

Защото, както казват майсторките, чипровският килим е с дълъг срок на годност.