Бюджетната свинщина е от другата страна: Защо България се нуждае от прогресивно облагане

Видният финансист Николай Василев определя новия проектобюджет като „свинщина“. Аз съм напълно съгласен с това определение. Гледната ми точка обаче е диаметрално противоположна. България е страната с най-висока степен на неравенство в цяла Европа. Свинщина е да се продължава с ултрадясна неолиберална данъчна политика. Тази система помпа неравенството и народното недоволство.

Управляващите отварят бюджетни дупки, за да избегнат социален бунт. Тези дупки се запълват с нови и нови заеми. Този модел ще продължи, докато накрая всичко рухне. Дефицитът може да се покрие лесно с прогресивен данък. Това е стандартна практика в цивилизования свят. За преобладаващите български икономисти обаче това е пълно табу.

Управляващата каста не се вразуми от политическите шамари. Електоралният вятър отвя царските юпита. „Плоските“ социалисти бяха заметени под килима. Малката пица на Дянков доведе до бунтове и самозапалвания. Парламентите и правителствата започнаха да падат като круши. Румен Радев се приземи на дясната писта, въпреки очакванията за промяна.

Правителството на генерал Радев стои като колос със 131 депутати. То трябва да шкартира бюджетните идеи на Средновековието. Време е страната да влезе в ХХ или ХХI век. Уви, правителството на генерал Донев пак избра пътя на катастрофата. Тя се отлага единствено чрез трупане на нови дългове. Гласът на икономическия реализъм липсва в медийното пространство.

Поетът Радой Ралин описва ситуацията в стихотворението „Аквариум“:

Аквариум! В тебе е тържествено и тихо като в парламент! Навън избухват драми и събития, избиват хора и ги възкресяват, а тука рибите поглъщат кислород, за да се радва целият народ.

Ние правим точно обратното на препоръките от Запада. Ръководителят на мисията на МВФ Фабиан Борнхорст ни съветва за прогресивни данъци. Той настоява за възстановяване на необлагаемия минимум. Борнхорст иска и премахване на максималния осигурителен доход. Българският икономист обаче отказва да слуша МВФ. Само МВФ е лявата партия в България според някои анализи.

Европейската комисия също разкритикува българския данъчен модел. Тя препоръча същите промени като Борнхорст. Родната фискална мисъл обаче иска рязане на социалните разходи. Държавата субсидира частните пенсионни фондове с 1,5 милиарда евро на година. Николай Василев вероятно ръкопляска на това. Лудост е държавата да субсидира частни структури по този начин.

В България има сериозни икономисти, но те са изолирани. Дебатът се води само сред „аквариумните риби“. Тези риби черпят своите опорки от „кислородна огърлица“. Дори Румен Радев изглежда главозамаян от успехите си. Киър Стармър във Великобритания спечели огромно мнозинство през 2024 г. Сега той подава оставка с рекордно нисък рейтинг.

Политиците идват като тигри и бягат като овце. Колкото по-високо тръгваш, толкова по-силно падаш. Кадрите на Радев идват от БСП и АБВ. Въпреки това никой не предлага леви идеи. Това потвърждава тезата, че БКП винаги е била дясна партия.

Нека погледнем развитите западни страни. В Германия първите 1200 евро от годишния доход са необлагаем минимум. След това данъкът се покачва прогресивно до 45 на сто. Социалните осигуровки са около 40% и се делят поравно. В Германия няма таван на осигуровките като у нас. Срещу тези пари гражданите получават перфектни услуги.

Чехия е друг добър пример за подражание. Там неравенството е най-ниско, а стандартът е над средноевропейския. Чехия въведе две ставки – 15% за масите и 23% за олигарсите. Полша има необлагаем минимум от 6900 евро годишно. Долната им ставка е 12%, а горната е 32%.

Нашето „плоскоумие“ липсва в останалата част на Европа. Икономическата ни мисъл е затворена в аквариума на програмата „Ран-Ът“. Ние нито слушаме западните демокрации, нито гледаме какво правят. В нашия аквариум се просмуква само отрицателният пример.

Николай Василев съветва магистралите да се дадат на концесия. В Италия и Франция тол таксата е 10 евроцента на километър. Пътуването от София до Бургас би струвало 80 евро в двете посоки. Това е поредният пример за лакомията на управляващата каста. Тя е движещата сила на хроничния български преход. Младежта се спасява на Запад и няма кой да се разбунтува.