Бюджетната 2025 г. завърши с 19.5% ръст на приходите и 3.1% дефицит
Бюджетната 2025 г. приключи с дефицит от 3.1% и рекорден номинален ръст на приходите от 19.5%. Капиталовите разходи по ПВУ са се удвоили спрямо предходните две години.
Бюджетната 2025 година приключи с отчетлив фискален ръст и минимално отклонение от заложените цели. Въпреки опасенията за сериозно влошаване на показателите, фискалното салдо регистрира дефицит от 3.1 на сто от БВП, което е само с 0.1% над първоначалната индикативна цел.
Данните от касовото изпълнение показват, че дефицитът по консолидираната фискална програма възлиза на 6 828,3 млн. лв. Този резултат е постигнат чрез засилена събираемост и стриктна бюджетна дисциплина. Според Министерството на финансите са положени съществени усилия за балансиране на разходите в динамична икономическа среда.
Приходите, помощите и даренията за годината достигат 86 086,2 млн. лв. Това представлява номинален ръст от 19.5% спрямо предходната 2024 г., което е най-високото повишение за последните няколко години. Основен двигател са данъчните постъпления, които нарастват с 15.3% или близо 9 млрд. лв. в номинално изражение.
Разходите по КФП за 2025 г. са в размер на 92 914,5 млн. лв. При съпоставими данни те нарастват със 17.1%. Този скок се дължи на увеличените социални и здравноосигурителни плащания, както и на 20-процентния ръст на разходите за персонал. Капиталовите разходи отбелязват скок от 43.9%, движени основно от ускореното изпълнение на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Само по ПВУ са изплатени 2 790,7 млн. лв., което е двойно повече спрямо предходните две години взети заедно.
Към края на декември 2025 г. държавният дълг възлиза на 61,4 млрд. лв., което съответства на 27.8% от БВП. Фискалният резерв остава стабилен на нива от 17,47 млрд. лв. На фона на тези резултати вече се дискутира и проектобюджетът за 2026 година, който ще бъде първият, разчетен в евро.
Въпреки положителния тренд при приходите, Фискалният съвет предупреждава за потенциални рискове през следващия период. Експертите посочват, че при евентуален по-слаб икономически растеж дефицитът може лесно да надхвърли границата от 3%. Оценките сочат, че при песимистичен сценарий недостигът в хазната може да достигне до 6.3 млрд. евро, което налага внимателно планиране за запазване на критериите за еврозоната.
