Бум на новите пенсионери заради отпадането на ковид добавката

Националният осигурителен институт (НОИ) отчита сериозен ръст на заявленията за пенсиониране през последните месеци. Основната причина е окончателното отпадане на ковид добавката от формулата за нови пенсии. Ковид добавката в размер на 30,68 евро вече не се включва в сумите на новоотпуснатите пенсии след 1 юли. Много граждани в пенсионна възраст са побързали да подадат документи преди тази дата. Те искат да запазят по-високия размер на своите месечни плащания.

Управителят на НОИ Весела Караиванова-Начева представи данните пред бюджетната комисия в парламента. Депутатите разгледаха на първо четене проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Новата финансова рамка предвижда значителни промени в осигурителната система през следващата година. Администрацията на НОИ е в пълна готовност да обработи всички заявления в законовите срокове.

„Политиката по премахване на ковид добавката за новоотпуснатите пенсии породи увеличение на заявленията за пенсии от правоимащи лица, но административно и организационно Националният осигурителен институт е в готовност и ще обслужи подадените заявления в срокове, така, както е разписано във вътрешните нормативни документи“

От 1 юли всички съществуващи пенсии вече са осъвременени със 7,8%. Това включва минималната пенсия и социалната пенсия за старост. Разходите за пенсии в България в момента възлизат на 10,8% от брутния вътрешен продукт. България остава под средното ниво на пенсионни разходи в Европейския съюз спрямо своя БВП. Държави като Австрия, Германия и Гърция отделят значително по-голям процент от своята икономика за тази цел.

Социалната министърка Наталия Ефремова представи основните параметри на бюджета за 2026 година. Средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 543 евро, което е ръст от 9% спрямо предходната година. Този ръст е близо два пъти по-висок от прогнозираната инфлация за същия период. Проектът цели да увеличи покупателната способност на възрастните хора в страната.

„Законопроектът предлага максималният осигурителен доход да бъде увеличен от 2111 на 2300 евро от 1 август 2026 г. Заедно с повишаването на минималните осигурителни прагове за различните категории персонал се очаква да се повишат приходите в осигурителната система с около 130 млн. евро до края на 2026 г.“

Министър Ефремова подчерта, че подобно увеличение на максималния осигурителен доход не е правено от 10 години. Това ще гарантира по-големи осигурителни права и по-високи обезщетения за гражданите в бъдеще. Промените засягат и държавните служители. От 1 август те ще започнат да плащат сами 20% от личните си осигуровки. През 2027 г. това съотношение ще се промени на 40% за служителя и 60% за държавата.

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев коментира дефицита във фонд „Пенсии“. Той припомни, че през 2000 г. осигурителната вноска е била 32%, а днес е едва 14,8%. Според него минималният и максималният осигурителен доход трябва да растат спрямо средния доход. Василев изрази загриженост за замразените обезщетения за безработица и майчинство.

„Проблемът за мен не са числата, а справедливостта. Когато вземаш от хората повече, то трябва да даваш повече“

Мартин Димитров от ДБ предупреди за възможен стрес в икономиката заради новите прагове. Той посочи, че заплатите в региони като Видин са много по-ниски от тези в София. Димитров призова за използване на изкуствен интелект при проверките на ТЕЛК решенията. Владислав Горанов от ГЕРБ предложи експертизата на работоспособността да премине от здравеопазването към НОИ.

Бъдещите политики ще се фокусират върху нов Кодекс за хората с увреждания. Целта е ТЕЛК да не бъде единственият фактор за получаване на социална подкрепа. Весела Караиванова-Начева прогнозира, че все повече хора ще получават минимална пенсия в бъдеще. Това се дължи на недостигащ стаж или периоди на работа в чужбина. Законопроектът за ДОО беше приет от комисията с 14 гласа „за“.