Боян Рашев: Ако се премахнат или се намалят цените на квотите за въглищни и газови централи, ще има по-евтин ток за зимата
Енергийният експерт Боян Рашев заяви, че ограничаването на цените на въглеродните квоти може да поевтини електроенергията през зимата.
Европа вече се намира в газова криза заради ниските нива на запълване на газохранилищата. Това заяви енергийният експерт Боян Рашев. Според него ситуацията може да доведе до ново поскъпване на електроенергията през зимата.
Рашев обясни, че цените на петрола и горивата зависят силно от геополитическата обстановка. Докато продължават войните в Персийския залив и Украйна, цените ще останат относително високи. При мир пазарът може бързо да се успокои.
Експертът посочи няколко възможности за стабилизиране на цените в Европа. Сред тях са възраждане на нефтодобива и рафинирането. Друг вариант е вносът да идва предимно от региони, които Европа може да контролира. Намаляването на облагането също би повлияло върху цените.
Високите акцизи са основна причина горивата в Европа да бъдат принципно скъпи. Рашев определи действията на българското правителство като опит за защита на най-уязвимите потребители. Според него дългосрочно по-евтин газ изисква развитие на собствен добив.

По думите му настоящата ситуация напомня края на 2021 г. Тогава той прогнозирал, че европейски правителства могат да падат „като круши“. Рашев уточни, че не е публикувал отново старото интервю. Според него най-голямата „круша“ сега се очертава правителството на Мерц в Германия.
Енергийният експерт посочи, че Европа е в постоянна криза с цените на газа и електричеството от средата на 2021 г. Текущата цена на природния газ на нидерландския хъб се движи около 70-80 евро за мегаватчас. Газовите централи фактически определят цената на тока в много страни от Европейския съюз.
При цена от 80 евро за мегаватчас и 80 евро за тон въглеродни квоти газовите централи трудно реализират печалба. Продажната цена на електроенергията трябва да бъде под 180 евро за мегаватчас. При по-скъп газ през зимата токът също ще поскъпне.
Ниските нива на запълване на газохранилищата увеличават риска от още по-високи зимни цени. Производството на газовите и въглищните централи обикновено нараства през студените месеци. Това допълнително засилва значението на надеждните мощности.
„Газовата криза се случва“, заяви Рашев. Според него България може частично да се предпази, ако осигури условия за работа на въглищните централи. На европейско ниво най-адекватният подход е премахване или ограничаване на цените на въглеродните квоти.
Намаляването на цените на квотите би върнало въглищните централи в енергийния микс. Така газовите централи биха участвали по-малко във формирането на цената на електроенергията. Батериите и водноелектрическите централи също могат да ограничават цените в пиковите часове.
Рашев подчерта, че батериите трябва да зареждат евтина електроенергия от друг източник. Топлофикациите според него трябва да инвестират в отпадъци, биомаса и геотермална енергия. Така те биха намалили зависимостта си от цените на природния газ.
България има добро положение заради газопроводите, достъпа до терминали за втечнен газ и договора за азерски газ. Страната обаче не използва максимално тези възможности. През България преминават значителни количества газ, но местното потребление остава малка част.
Експертът отбеляза, че страната разполага с над 7 гигавата инсталирани фотоволтаични мощности. По думите му има и около 6 гигавата мощности с капацитет за съхранение от 20 гигаватчаса. Въпреки това цените на пазара „Ден напред“ през лятото са били най-високите след 2022 г.
Причините са скъпият газ, скъпите емисионни квоти и проблемите с атомните централи в Румъния и Унгария. Ниското ниво на река Дунав е повлияло върху работата на тези централи. България е добре свързана с европейския пазар, което понякога повишава цените и у нас.
По-бързата електрификация също увеличава потреблението. В България зимното потребление на електроенергия нараства между 1,5 и два пъти. Причината е все по-масовото отопление с електричество.
Според Рашев бързият отказ от фосилни горива изпреварва подготовката на заместващи мощности. Резултатът е по-скъпа енергия и изнасяне на енергоемки производства. Експертът смята, че така не се постига желаният климатичен резултат.
Фотоволтаиците и батериите имат място в енергийната система. Те работят особено добре през лятото, когато слънчевото производство е високо. През зимата обаче потреблението расте, а слънцето често не осигурява достатъчно енергия.
„Една батерия не може да замени диспечеруема мощност на газ или въглища в пълен обем“, каза Рашев. Според него най-ниските цени изискват пазар, ориентиран към надеждни източници. Той смята, че политическите приоритети определят дали Европа ще избере евтина или скъпа енергия.
В анализа на енергийния преход важна роля имат и възобновяемите източници. По темата можете да прочетете и материала „Юлиян Попов: Имаме шанса с батерии и ВЕИ да станем енергиен център на Балканите“. Предишен коментар на Рашев за риска от енергиен локдаун е публикуван тук.





