Бойко Борисов: Санкциите за Русия от 6 месеца станаха за 1 година

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи ключови коментари по време на среща с младежи в град Раковски. Той анализира актуалната политическа и икономическа ситуация в страната и Европейския съюз. Основен акцент в речта му беше промяната в санкционната политика спрямо Русия и поведението на българските представители в Брюксел.

Европейският съюз удължи срока на санкциите срещу Русия от шест месеца на една година. Борисов посочи, че това решение е прието с абсолютно мнозинство от държавите членки. Той подчерта ролята на България в този процес и изрази мнение, че премиерът Румен Радев заслужава поздравления за своята комуникация. Според него Радев е съумял да обясни важните за българските избиратели теми по време на заседанията в Брюксел.

Радев заслужава да бъде поздравен. По начина, по който съумява да комуникира с обществеността за това, което касае българските избиратели, и поведението му в Брюксел, той се представя добре.

Борисов обясни, че е била използвана тактическа „димка“ около темата за руския патриарх Кирил и определени санкции. Това е отклонило вниманието от по-същественото решение за удължаване на икономическите мерки. Според него премиерът майсторски е въвлякъл в дебата представители на ПП-ДБ и „Възраждане“. Истинският успех обаче е постигнатото съгласие за едногодишния срок на ограничителните мерки, докато Виктор Орбан е отсъствал.

Друга основна тема в изказването му беше излизането на България от „сивия списък“ за пране на пари. България изпълни всички 40 препоръки на Комисията на експертите към Съвета на Европа за борба с изпирането на пари. Това е пряк резултат от работата на кабинета „Желязков“, заяви Бойко Борисов. Той посочи конкретни имена като Георги Георгиев, Даниел Митов и Теменужка Петкова, които са допринесли за този успех.

През 2023 г. България беше вкарана в сивия списък за пране на пари. Преди няколко дни… страната е изпълнила всички 40 препоръки. Цялата работа е свършена от кабинета „Желязков“.

Излизането от този списък е от критично значение за българската икономика и бизнес среда. Борисов обясни, че присъствието в него създава негативен имидж на страната пред международните партньори. Чуждестранните инвеститори избягват държави, които се разглеждат като рискови по отношение на финансовите престъпления. Този успех се нарежда до постижения като напредъка към еврозоната и Шенген.

По отношение на държавните финанси лидерът на ГЕРБ беше категоричен, че хазната не е празна. За една година финансовите агенции са събрали 14 милиарда лева повече в държавния бюджет. Той отхвърли твърденията за наличие на „дупка“ в хазната, определяйки ги като политически манипулации. Според него подобни изказвания са просто оправдания за липсата на необходими структурни реформи.

За 1 г. финансовите агенции събраха 14 млрд. лв. повече, не да няма, не да е дупка. И в момента бюджетът е пълен. Това са оправдания, за да няма реформи.

Борисов припомни управлението на ГЕРБ и финансовата дисциплина през годините. Той подчерта, че бюджетът е бил поддържан на излишък в продължение на повече от десетилетие. Лидерът на ГЕРБ разкритикува практиката на предишни управления да вдигат разходите без реално бюджетно обезпечение. Той даде пример със Сергей Станишев, който е вдигнал пенсиите преди края на мандата си.

Въпреки текущото състояние на бюджета, 2026 година се очертава като изключително рискова за страната. Това се дължи на приключването на Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Всички плащания по него трябва да бъдат извършени до 31 април. Те се разплащат авансово от държавата, а след това се възстановяват от Европейската комисия при изпълнени условия.

Парламентът прие решение за изтегляне на нов държавен дълг в размер на 3,8 милиарда евро. Тези средства са необходими за префинансиране на дейностите по ПВУ и покриване на дефицита. Геополитическата обстановка и нарастващите цени на енергоносителите също оказват сериозен натиск върху ликвидността. Европейската комисия вече стартира процедура по свръхдефицит срещу България поради превишаване на лимита от 3%.

Борисов коментира и високите цени на пазара, като обвини периода на безвластие за липсата на контрол. Според него пазарът е бил оставен умишлено без регулация, за да се вдигнат цените. Държавните служители пък са били демотивирани заради масовите чистки в администрацията, извършвани от служебните правителства.

Цените са каквито определя параза, българите ги вдигнаха и бяха изпуснати. Безвластието, държавните служители гледаха къде да останат – и са прави за себе си. Виждате чистката, която върви навсякъде, тотална чистка.

Накрая Борисов се спря на темата за Руската православна църква и нейния патриарх. Той припомни грубото поведение на патриарх Кирил при негово посещение в България. Борисов подчерта парадокса, при който се защитава една „братска“ църква, която напада друга такава. Според него фокусът върху тези теми е попречил на обществото да види реалните дипломатически успехи в Брюксел.

Ако наричаме руската църква братска, същото важи и за украинската. Какво се получава? Една братска църква напада друга братска църква, а трета братска църква – българската, я брани първата от втората.