Богомил Николов: Нужен е превантивен контрол върху храните, а не само работа по сигнали

Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, призова за радикална промяна в работата на контролните органи у нас. Той подчерта, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) трябва да действа превантивно и постоянно. В момента проверките често се задействат единствено след подадени сигнали от конкурентни фирми. Според експерта липсата на ефективен надзор позволява на пазара да се появяват некачествени и подвеждащи стоки. Това важи особено за имитиращите млечни изделия, които присъстват масово в търговската мрежа.

Всяка година Министерството на земеделието отчита официално производство на около 12–13 хиляди тона имитиращи млечни продукти. Николов посочи, че тези изделия почти не се срещат с коректни етикети в магазините. Те се влагат основно в готови храни като банички, салати и други преработени продукти. По този начин потребителите често консумират имитации, без изобщо да подозират за това. Липсата на проверки в заведенията за хранене и детските градини остава сериозен проблем за общественото здраве.

„ Всяка година Министерството на земеделието публикува един доклад годишно, в който виждаме, че съвсем официално се произвеждат около 12–13 хиляди тона имитиращи млечни продукти. Само че вие като потребител кога за последен път видяхте продукт, на чийто етикет да пише имитиращ продукт? Тези така наречени продукти отдавна ги няма в търговската мрежа. Защо? Защото те отидоха в баничките, шопската салата, картофките, вероятно детски градини, не знам. Никой не проверява. Това е големият проблем.“

Експертът обърна внимание на тревожната тенденция при фалшифицирането на млечни мазнини. През 2016 година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира фирми за съдържание на 60% палмова мазнина в маслото. Днес нарушенията достигат до шокиращите 98% палмова мазнина в продукти, които се продават като чисти млечни изделия. Тази ситуация показва нарасналата увереност на производителите, че няма да бъдат заловени или ефективно наказани. Липсата на строг контрол стимулира производството на опасни и подвеждащи имитации на пазара.

„Предишното такова решение на КЗК беше през 2016 година отново срещу три фирми, които тогава свенливо слагаха около 60% палмова мазнина в кравето масло. Краве в кавички. А сега това е достигнало до 98%. Това само показва как е нараснала тяхната увереност, на тези които искат да произвеждат ментета, че няма кой да ги контролира и хване. Те трябва да си обявят кой от тях ще направи 100%. “

Николов коментира и новия пакет от 19 мерки на КЗК срещу пазарните нарушения. Той подкрепи експертния подход, но изрази недоумение защо антимонополният орган поема водещата роля. Според него инициативата трябва да идва от Министерството на земеделието, което отговаря пряко за продоволствената политика. Тъй като поскъпването се усеща най-силно при храните, държавата трябва да бъде много по-активна. Липсата на действия от страна на министерството принуждава други органи да вършат неговата работа.

„Защо КЗК трябва да върши тази работа? Няма ли Министерство на земеделието, което в крайна сметка отговаря за продоволствената политика? От тях трябва да тръгне експертната инициатива. Вътре има много полезни неща. Не казвам, че КЗК не трябва да го прави. Но защо тя трябва да води инициативата? Защото някой друг не си върши работата.“

В разговора беше засегната и темата за бюджетната политика и инфлационните процеси в страната. България се е отказала от дългогодишната си политика на пестеливост, която преди беше пример за цяла Европа. Николов изрази загриженост, че новият бюджет залага на по-голям дефицит и по-високи разходи. Ефектът от новите мерки срещу инфлацията също остава под въпрос според анализа на „Активни потребители“. Взимането на заеми за текущи разходи, а не за инвестиции, крие дългосрочни рискове за икономиката.

„След години, в които бяхме пример в Европа за пестеливост, сега имаме обратната надпревара и въпреки че това правителство дойде след протести за онзи несполучлив бюджет, сега всъщност получаваме предложение , което залага на още по-голям дефицит и по-голямо харчене.“

Накрая Николов коментира въвеждането на нова такса за малки онлайн пратки. Тази мярка цели изравняване на конкурентните условия за местните търговци и международните платформи. Той предупреди, че предложените мерки в сектора на храните ще имат дългосрочен ефект и няма да доведат до бързи резултати. Системните проблеми в контрола изискват време и политическа воля за пълното им отстраняване.

„Тези дългосрочни мерки, ще дадат дългосрочни ефекти“, смята той.