Бизнесът предупреждава за сериозен риск за инвестициите заради промени в Закона за конкуренцията
13 браншови организации се обявиха срещу промените в Закона за защита на конкуренцията, които според тях застрашават инвестиционната среда и правната сигурност.
Общо 13 браншови организации изразиха категорично несъгласие с подготвяните промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Според представителите на бизнеса предложените текстове надхвърлят разумните граници на държавна намеса в пазарните отношения. Организациите предупреждават за сериозни рискове за инвестиционната среда и правната сигурност в страната.
Организациите подчертават, че промените могат да доведат до прекомерна административна намеса в частноправните отношения. Това нарушава предвидимостта за големите компании и създава неоправдано висока административна тежест върху целия реален сектор.
Законопроектът вече премина през първо четене в Народното събрание, като беше внесен от Явор Гечев и група народни представители от ПГ на „Прогресивна България“. Основното притеснение на частния сектор е свързано с въвеждането на механизма за „съвместно господстващо положение“. Според подписалите общата позиция, това носи сериозни рискове за правната рамка в страната.
Важен елемент от предлаганите промени е въвеждането на т.нар. „call-in option“. Този механизъм позволява на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да изисква уведомяване за вече сключени концентрации. Това може да се случи в срок до шест месеца след финализиране на сделката. Условието е общият оборот на участниците да надхвърля 25 млн. лв. и да съществуват индикации за риск за конкуренцията.
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията, което предизвика дебати за разширената дискреция на регулатора. Бизнесът смята, че новите правила за контрол върху концентрациите могат да блокират или забавят важни инвестиционни проекти у нас.
Промените предвиждат и по-високи санкции при забранени практики по веригата на доставки на селскостопански продукти. Министерството на икономиката подчертава, че измененията синхронизират родното законодателство с Директива (ЕС) 2019/633. Тя регулира нелоялните търговски практики между купувачи и доставчици в хранителната верига. Предвиден е тримесечен преходен срок за привеждане на съществуващите правоотношения в съответствие с новите изисквания.
КЗК изпрати до Обществения съвет становище относно новите инструменти за контрол. Те включват възможност за проверки на място и извършване на задълбочени секторни анализи. Новите правила дават право на КЗК да изисква уведомяване дори след приключена сделка при определени условия. Това обяснява защо бизнесът вижда директна заплаха за своята оперативна свобода и сигурност.
Браншовите организации настояват за преразглеждане на предложенията и за по-широк диалог с представителите на икономическите сектори. Те твърдят, че новите забрани и правомощия са прекомерни спрямо икономическата реалност. Намесата в договорната свобода се определя като риск, който може да отблъсне бъдещите чуждестранни инвеститори.
