Битката при Дряновския манастир: Саможертвата на 200 български четници

Битката при Дряновския манастир остава в историята като символ на несломимия български дух. В навечерието на 150-ата годишнина от Априлското въстание си спомняме за подвига на четата на Поп Харитон. Двеста български четници устояват девет дни срещу многохилядна турска войска в манастирската крепост. Това е най-дълго продължилото сражение по време на цялото въстание през 1876 година.

В края на април Бачо Киро и Поп Харитон обикалят селата около Павликени. Те събират доброволци за предстоящата борба. Никой от местните жители не отказва да се включи в четата. Пътят на въстаниците започва от село Мусина. Крайната цел е Балканът за сливане с четите от Габрово и Трявна.

Обединената чета пристига в Дряновския манастир на 29 април около 2 часа след обяд. Първоначалният план предвижда само кратък престой за вземане на муниции и храна. Турските власти обаче реагират неочаквано бързо и проследяват пътя на въстаниците. Те успяват да обградят манастира и да поставят четниците в капан.

Манастирът се превръща в естествена крепост за отбрана. Ръководството на защитата поемат Поп Харитон, Бачо Киро и военният комендант Петър Пармаков. Пармаков притежава специално военно образование и разработва тактика за отбрана. Той разпределя въстаниците по ключови пунктове, откъдето отблъскват непрекъснатите атаки.

„Тук, може би, заслугите са главно на военния комендант Петър Пармаков, който е все пак със специално военно образование и много добре е разставал всички въстанници по отделните пунктове, откъдето са били атакувани непрекъснато през тия 8-9 дни.“

Съотношението на силите е 1 към 50 в полза на османската войска. Близо 10 хиляди противници обграждат шепата българи. Османската войска се предвожда от Фазлъ паша, който пристига от град Шумен. На 7 май са използвани немски крупни оръдия за разрушаване на манастирските стени и църковните кубета.

Обсадата продължава девет дни при изключително тежки условия. Петър Пармаков разделя четниците на три групи за опит за нощен пробив. Бачо Киро и още 45 четници успяват да преминат през вражеския обръч. Останалите въстаници загиват по време на боя или при опитите за бягство. Сред загиналите герои са братята Нено и Панайот Джевреви от Дряново.

Цената на героизма е изключително висока. Общо 150 четници губят живота си в неравното сражение. Манастирът е почти напълно разрушен от артилерията и пожарите. Огънят унищожава сгради, църкви и ценно църковно имущество. Въпреки военния разгром, ехото от битката отекват по целия свят.

„Може да се каже, че всъщност постига самата цел, поставена от ръководителите на въстанието, въпреки военния си разгром, то да има политически успех чрез намеса на великите сили, каквато само броени месеци по-късно е факт.“

Днес Дряновският манастир е напълно възстановен и приема поклонници. В двора му е издигната костница в памет на загиналите. Музейна експозиция пази спомена за героизма на четата на Поп Харитон и Бачо Киро. Всяка година в средата на май се провеждат национални чествания за отбелязване на годишнината.