Без открити мини, но с повече дронове: Българските Военноморски сили засилват контрола в Черно море

Българските Военноморски сили преминават през ключов етап на технологична модернизация през настоящата година. Флотът очаква сериозно попълнение на своята флотилия с нова бойна фрегата. Предстои подписването на меморандум за придобиване на седем кораба от типа „Минен ловец“. Тези плавателни съдове се предоставят безплатно от Белгия и Нидерландия. Първият от тях трябва да пристигне в България още през тази година. Тази стъпка ще увеличи значително способностите на страната за противоминни действия.

Войната в Украйна налага засилени мерки за сигурност в акваторията на Черно море. Минните ловци са критично необходими за откриване и обезвреждане на плаващи боеприпаси. Военните моряци анализират равносметката за изминалата година в условия на трудна геополитическа обстановка. През настоящата година не са открити плаващи мини в българските териториални води. Въпреки това бдителността на екипажите остава на най-високо ниво.

Контраадмирал Кирил Михайлов, командир на Военноморските сили, коментира актуалната ситуация:

„Но за сметка на това се увеличи броят на дроновете, които морето изхвърли по брега. А тези, които бяха близо до нашите брегове, се наложи да унищожим. Естествено опасността от мините не е преминала и ние правим всичко възможно, за да се чувстват хората, ползващи морето в безопасност. Затова нашите кораби и вертолети непрекъснато водят наблюдение, обследват морските пространства и реагират на всеки получен сигнал за миноподобен обект.“

Борбата с морските мини изисква изключително добре обучени екипи. Специализираната техника играе водеща роля в тези опасни операции. Флотът вече разполага с модерни подводни дронове за обследване на морското дъно. Тези апарати могат да се потапят на дълбочина до 1000 метра. Те са оборудвани със сензори за измерване на важни хидрографски данни. Въпреки че засичат обекти, тези дронове не могат да ги обезвреждат самостоятелно. Технологията помага за точното идентифициране на опасните предмети под водата.

Контраадмирал Кирил Михайлов подчертава стремежа към иновации в сектора:

„Ние се превъоръжаваме и се стремим да бъдем в крак със съвременните тенденции както по търсенето, така и по унищожаването на мините.“

Младите кадри във флота вече активно работят с новите безпилотни технологии. Старши лейтенант Пламена Георгиева управлява система за противоминно обследване. Тя спуска апаратурата на 100 метра дълбочина за заснемане на дъното. Вече са регистрирани 275 съмнителни обекта в Черно море от началото на конфликта.

Старши лейтенант Пламена Георгиева споделя своя професионален опит:

„Доста обекти се намират. За момента по-малко мини, но повече са миноподобни. Но успяваме да се справим със зададени задачи успешно към този момент.“

Военните водолази използват съвременно оборудване за работа с невзривени боеприпаси. За откриване на дънни мини се прилага специализиран подводен сонар. Матрос Калоян Димитров обяснява спецификата на немагнитното оборудване. То е от съществено значение за безопасността при приближаване до мини. Използването на ребридър предотвратява задействането на чувствителни взриватели.

Матрос Калоян Димитров разказва за използваната екипировка:

„Цялото оборудване, което ползваме е немагнитно, специфично, концентрирано за унищожаването на морски мини. Това е ребридър. Немагнитен е, което позволява безопасното приближаване до мина, ако тя случайно се окаже магнитна, да не бъде задействана от стандартните бутилки стоманени или алуминиеви. Ножът е по принцип се шегуваме с децата, че се борим с акули. Не се борим с акули. Изцяло се ползва, ако водолазът се заплете в мрежа.“

Процесът по изваждане на дънни мини или торпеда е технически сложен. Използва се система с парашут и кислородни бутилки. Матрос Даниел Ковачев описва детайлно тази опасна процедура. Водолазите закачат системата към обекта и се отдалечават на безопасно разстояние. Въздухът в парашута се пуска чрез дистанционен спусък.

Матрос Даниел Ковачев обяснява техническата част на операцията:

„Бутилките се захващат за самия парашут, сваля се долу във водата. Той работи чрез електрическа система, която се вкарва с кабел. Слизат долу водолазите, закачат я към самата мина или торпедо и излизат на повърхността. Качват се на лодката, отдалечаваме се на безопасно разстояние, понеже може самата мина да е активна и опасна при самото вадене. Отдалечаваме се и със спусък се задейства и се пуска въздухът вътре в самия парашут. Вади се на повърхността.“

Интересът към военната служба в морските специалности нараства сред младите. Контраадмирал Кирил Михайлов изразява надежда за обновяване на кадрите. Той отправи и поздрав към личния състав по случай Деня на храбростта.

Контраадмирал Кирил Михайлов споделя своите пожелания:

„За Деня на храбростта и българската армия искам да пожелая преди всичко на военнослужещите и техните семейства да са живи и здрави. Нашата работа е такава, че тя се вижда, едва тогава, когато настъпи криза и настъпят тежки дни. Надявам се искрено да не се налага да показваме на практика във военна обстановка, това което можем.“

Очаква се през лятото новият боен кораб, построен в България, да влезе в експлоатация. Вече е известно, че новият боен кораб „Храбри“ излезе на първо плаване. Това е част от мащабния план за укрепване на националната сигурност. Флотът продължава да изпълнява задачите си в условия на повишен риск. Сигурността в Черно море остава основен приоритет за държавата.