Белгия предприема драстични мерки за овладяване на бюджетния дефицит до 2029 година

Белгийското федерално правителство е под сериозен натиск от страна на Европейската комисия. Институцията настоява държавата да приведе публичните си финанси в ред възможно най-скоро. През 2023 година дефицитът на Белгия беше по-нисък от този на Франция. Ситуацията обаче се влоши значително през следващите месеци. През 2024 година страната попадна под строг мониторинг от европейските органи. Тогава бюджетният дефицит достигна 4,4% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Прогнозите за 2025 година показват увеличение на негативния показател до 5,2%. Европейската комисия очаква същите нива да се запазят и през настоящата година. Белгия трябва да намали дефицита си под 3% от БВП до края на 2029 година. Това е крайният срок, поставен от европейските регулатори за излизане от процедурата по прекомерен дефицит. Страната се откроява като една от държавите с най-слаби публични финанси в цялата еврозона.

Ситуацията се усложнява допълнително от актуалните прогнози за следващите няколко години. Ако не бъдат предприети радикални действия, дефицитът може да достигне 5,4% през 2027 година. Основна причина за това са нарастващите разходи за национална отбрана. Лихвените плащания по държавния дълг също натоварват бюджета изключително сериозно. В момента държавният дълг на страната се очаква да достигне 112,8% от БВП през 2027 година. Само Франция има по-висок дефицит в групата на най-големите европейски икономики.

Като част от мерките за икономии беше обсъдено и замразяване на депутатските заплати за период от четири години. Федералното правителство вече започна тежки реформи в пенсионната и социалната сфера. Тези стъпки включват увеличаване на някои данъци и сериозно свиване на държавните разходи. Непопулярните решения обаче предизвикаха вълна от недоволство сред белгийското население.

В страната се проведоха няколко големи национални стачки и масови протести. Синдикатите виждат мерките като прекалено тежки за обществото и работещите. Въпреки социалното напрежение, белгийските власти приеха многогодишен финансов план за стабилизиране на икономиката. Премиерът Барт де Вевер предложи план за икономии на стойност 10 милиарда евро до 2029 година. Част от тези предложения включват повишаване на ДДС. Тази мярка обаче среща сериозна съпротива в управляващата коалиция.

Финансовата несигурност вече се отразява на международния имидж на страната. Агенцията Moody’s понижи кредитния рейтинг на държавата заради системно високия дефицит. Това решение засилва натиска върху кабинета за по-бърза фискална консолидация. Пазарите следят внимателно дали правителството ще успее да балансира между социалните искания и изискванията на Брюксел. Прогнозите сочат влошаване на дефицита до 5,4% през 2027 година без допълнителни реформи. Спорът около бъдещия бюджет забавя критични решения. Това удължава периода на несигурност за европейския надзор. Правителството защитава реформите като единствен начин за връщане към стабилност.