Българският триумф в Оксфорд: Димитър Димитров и пътят към върха на класическата филология

Пътят към успеха често започва с една голяма мечта и нестихваща страст. Димитър Димитров доказва това твърдение със своите изключителни академични постижения в Оксфорд. Преди две години БНТ показа неговото силно желание за развитие. Днес той вече е студент в престижния Джийзъс Колидж. Димитър Димитров постига най-висок резултат в целия университет по сравнителна лингвистика. Това му носи единствената награда в неговата специалност. Българинът получава и покана да стане член на Световното сдружение на филолозите.

Димитър заема важни лидерски позиции в академичната общност. Той е президент на студентската общност по антични езици в Оксфорд. Освен това той е главен редактор на списание по класическа филология. Класическите езици са основната движеща сила в неговото ежедневие. Самият Димитър споделя своите усещания за учебния процес.

„Чувствам се по-концентриран, по някакъв начин усещам едно затишие в собственото си ежедневие, макар че се занимавам сега с повече проекти. Наистина не съм си позволявал да си го представям по толкова оптимистичен начин, но то задоволи и надхвърли всичките ми очаквания. За мен най-важното нещо в едно такова образование е да е предизвикателно.“

Студентът преминава през тежка изпитна сесия от десет изпита в рамките на десет дни. Всички писмени работи се изписват изцяло на ръка. Обемът на тези материали достига между 300 и 400 страници. Изпитите включват сложна езикова работа и детайлен литературен анализ. Студентите извършват формален синтактичен анализ и описват различни конструкции. Те превеждат непознати текстове без помощта на речници или помагала. Димитър описва структурата на своето изпитване и избора на философски теми.

„Това са 10 изпита в рамките на 10 дни, които се пишат на изцяло на ръка и се разполагат в рамките на около 300-400 страници. Общата сума от отговорните бланки, които човек би изписал за тези дни е около 400 страници. Изпитите са разделени езикова работа и литературен анализ, формален синтактичен анализ на езика, описване на различни конструкции, превод, неподготвен превод, който там става дума за превод на текст, който човек вижда за пръв път, без речник, без никакви помагала, просто директен превод. Има свободна композиция на латински и на старогръцки, сиреч човек сяда и трябва да пише текст на тези езици и също така избирателни опции по философия, аз избрах Лукреций и философията на Епикур. Втората избирателна опция – аз избрах филология.“

Ръководителят на катедрата по „Класическа филология“ в Джизъс Колидж изразява своето възхищение. проф. Арманд Дангур хвали българския студент за неговите бързи успехи.

„Възхитен съм от факта, че Димитър Димитров е наш студент. Той постигна много само в първите две години от обучението си – добри резултати на изпитите и спечелването на наградата. Поздравления за Димитър, че го направи! Той е изключително талантлив лингвист!“

Димитър Димитров е главен редактор на академично списание, което се списва на мъртви езици. В него се публикуват статии от студенти и преподаватели от различни колежи. Текстовете са написани изцяло на латински или старогръцки език. В момента списанието има около 70 редовни читатели и е в своя трети брой. Плановете включват добавяне на статии на староанглийски, старокитайски и старобългарски език.

„Събираме статии от различни студенти от различни колежи, дори от преподавали, писани изцяло на латински или старогръцки, списанието в момента се чете от около 70 души и в момента е в третия си брой. Очаквам в бъдеще да се включат дори статии на староанглийски с един академик от САЩ, статия на старокитайски с един студент от Нова Зеландия и дори надявам се в някакъв момент, статии на старобългарски.“

Постиженията на Димитър привличат вниманието към българската образователна подготовка. Подобно на Димитра от Комотини, която оценява високо българското образование, Димитър подчертава значението на родното наследство. Той вярва, че старобългарският език заслужава място сред световните класически езици. Старобългарският език е нашето културно наследство и стои редом до санскрит и латински.

„Всички да имаме един момент, в който да се зарадваме на нашето културно наследство. Старобългарският език, макар и не всички академици в света да са съгласни с номенклатурата старобългарски, все пак е нашето наследство и той по свой начин може да се нареди пълноправно сред класическите езици, наред със санскрит, латински и старогръцки.“

Успехът на Димитър не е само плод на лични усилия. Той изказва своята благодарност към Столичния общински съвет. Финансовата и институционална подкрепа от София е била решаваща за неговото следване. Този случай показва значението на инвестицията в младите таланти. Подкрепата за даровити ученици води до престижни международни резултати. В академичните среди в България този успех се разглежда като важен аргумент. Класическите езици често остават извън фокуса на модерното образование.

В последните дни темата за Оксфорд стана още по-актуална в българското медийно пространство. Това се дължи и на спортни събития, свързани с града. Филип Кръстев игра като титуляр за футболния тим на Оксфорд срещу Милуол. Подобни новини засилват интереса към всичко българско в този университетски център. Историята на Димитър обаче остава най-яркият пример за интелектуално надмощие. Той доказва, че българската филологическа школа подготвя кадри на световно ниво. Неговата работа като редактор и изследовател позиционира българската традиция в глобален контекст. Класическата филология продължава да бъде мост между миналото и съвременната наука.