Българският футбол след 35 г. пак трансферира Къти Цакев

Българският футбол измина дълъг и противоречив път през последните 35 години. Всичко започна с една легендарна измислица в нулевия брой на вестник „24 часа“. Статията описваше трансфер на Къти Цакев от „Берое“ в италианския „Рома“ за 3 милиона долара. Сделката движеше представителят на „Родопа“ в Италия Камен Стоманяров. Цялата история беше журналистическа фантазия. Името Къти Цакев обаче остана в историята като символ на анонимността и случайния човек. Днес футболът ни сякаш се върна в тази начална точка. Той отново търси своята идентичност, която загуби някъде по пътя между световните върхове и дъното на групите.

Къти Цакев е измислен герой от нулев брой на вестник, станал символ на анонимността във футбола ни. Началото на 90-те години беше белязано и от първите скандали за уговорени мачове. На 7 май 1991 г. президентът на клуба Божидар Григоров отправи тежки обвинения. Той заяви, че футболисти на „Славия“ са притискани да губят срещи. Григоров посочи Иван Вуцов и сина на Грую Юруков като организатори на натиска.

Футболисти на „Славия“ са обработени да губят мачове

Три десетилетия по-късно ситуацията не изглежда по-различна. България няма нито един осъден за черно тото, въпреки множеството международни и местни скандали. Дори изваждането на „Янтра“ от елита след залавянето на Стефан Бачев с чанта пари завърши без наказания. Най-срамният епизод дойде, когато ФИФА анулира контролата с Естония в Турция. Мачът завърши 2:2 след четири дузпи, свирени от унгарски съдии под контрола на тотомафията. Световният лидер в манипулациите Уилсон Радж Перумал дори разкри в книга, че българин е в основата на неговите схеми.

Златната ера на българския футбол започна неофициално на 21 август 1991 г. в Стара Загора. Тогава Димитър Пенев пое самостоятелно националния отбор срещу Турция. Месец по-късно България победи Италия с 2:1 в София. Головете на Емил Костадинов и Христо Стоичков предвещаваха бъдещите успехи. Съставът с Борислав Михайлов, Трифон Иванов и Красимир Балъков скоро щеше да покори света. Те елиминираха Франция на „Парк де Пренс“ и достигнаха полуфинал на САЩ ’94. Там те победиха Аржентина, Мексико и Германия. Всичко приключи след Евро ’96 и скандалната реплика на Любо Пенев за супата. Оттогава Годината на националния отбор често носи само разочарования.

Христо Стоичков остава единственият българин със „Златна топка“, въпреки заверата срещу него през 1992 година. Тогава френското списание „Франс Футбол“ даде приза на Марко ван Бастен. Холандецът имаше само четири гола срещу „Гьотеборг“, докато Камата спечели КЕШ с „Барселона“. Журналистите обаче „забравиха“ да гласуват за българина. Стоичков триумфира безапелационно през 1994 г. с 210 точки. Йордан Лечков и Красимир Балъков също получиха гласове в анкетата тогава.

Промяната в клубния футбол започна през 1991 г. с титлата на „Етър“. Георги Василев-Гочето изведе тима до върха с играчи като Балъков и Киряков. За 35 години провинциалните отбори спечелиха 20 титли срещу едва 15 за столичните грандове. Доминацията включва 14 поредни трофея за „Лудогорец“ и 4 за „Литекс“. Преди 1944 г. София водеше убедително в това съотношение. Моделът „бащица“ обаче промени картата на футбола у нас. Това доведе до странни преселения и сливания на клубове. „Олимпик“ стана „Берое“, а „Левски“ (Кюстендил) се превърна в „Локо“ (Пд).

Управлението на БФС също премина през различни периоди. Иван Славков-Батето ръководи централата 10 години. Той усмиряваше групировките, които владееха клубовете през 90-те. След него дойде ерата на Борислав Михайлов. Вратарят подобри рекордите по дълголетие на поста, но напусна след кървави протести. Сега управлението е в ръцете на Георги Иванов-Гонзо, а въпросът Какъв да ни е националният селекционер? остава актуален.

През годините видяхме и абсурдни сцени. По съдията Веселин Богданов беше хвърлена змия по време на вечно дерби. Президенти вадеха отборите си от терена в знак на протест. Мачове на Великден бяха забранени заради побои над играчи и извадени пистолети срещу рефери. Дори Красимир Балъков се пошегува с „оракулските възможности“ на медиите при назначението си.

Преди два месеца, когато вие завъртяхте моето име като селекционер, това не стоеше на дневен ред за мен, предполагам, че и за БФС. Затова футболът е велика игра и има неизвестни. Днес виждате, че съм тук и искам да ви поздравя за оракулските възможности, които имате, все пак познахте. Искам да поздравя и да благодаря на президента на БФС за голямото доверие, което ми гласуват. Осъзнавам, че е малко времето, което имам до тези квалификации

Така българският футбол затвори своя 35-годишен цикъл. От четвърти в света, днес отново сме в ерата на „Къти Цакев“.