Българските медици получават повече от румънските, а прегледите у нас са по-достъпни
Заплатите на лекарите и сестрите в България могат да надвишават възнагражденията на румънските им колеги. Пациентите у нас чакат по-малко за преглед при специалист.
Медицинските и санитарните работници в държавните болници на Румъния започнаха национална стачка. Причината е законопроект за намаляване на възнагражденията в държавния здравен сектор.
В продължение на три дни служителите приемаха само спешни случаи в цялата страна. След разговори с правителството протестите временно бяха преустановени. Синдикатът „Санитас“ предупреди, че стачката може да бъде възобновена.
„Не прекратяваме стачката, а по-скоро даваме шанс на политиците да преосмислят ситуацията и да възобновят преговорите за новия закон за заплатите“
Синдикалната федерация настоява за по-справедлив и последователен закон за заплатите. Тя иска преговори с орган, който има законови правомощия. Това може да бъде парламентът или легитимно назначено правителство. Подробности за протеста са представени и в материала за недоволството на здравните служители в Букурещ.
Здравните системи на България и Румъния имат сходен модел. И двете държави разчитат на солидарно осигуряване и една здравна каса. В тях работят държавни и частни лечебни заведения.
Разликата е в доплащането при частните болници. Румънската здравна каса обикновено покрива лечението до определена сума. Пациентите доплащат разликата. Изключение има при някои диагнози, включително онкологичните заболявания.
Здравната вноска в Румъния е 10%, докато в България е 8%. У нас служителят поема половината от вноската. В Румъния той плаща целия размер. Бюджетът на румънската здравна каса достига приблизително 15,5 млрд. евро. Той е около три пъти по-голям от българския.
При изчисляването на румънските възнаграждения участват основната заплата и различни добавки. Сред тях са плащанията за нощен труд, рискови дежурства и други допълнителни възнаграждения. Именно тези добавки правителството иска да премахне или ограничи.
Специалист в Румъния получава средно между 1500 и 2500 евро нето месечно. Сумата включва бонусите за нощни смени и дежурства. Началник на отделение може да получава между 3000 и 3500 евро месечно.
Заплатите на специализантите в Румъния са около 830–1150 евро месечно след данъци. При медицинските сестри възнагражденията зависят от болницата, населеното място и добавките.
Начинаеща медицинска сестра получава брутно между 1080 и 1265 евро. При по-голям стаж сумите достигат 1300 евро. В натоварените отделения брутното възнаграждение може да стигне 1520 евро.
В България доходите в добре работещи държавни и частни лечебни заведения могат да бъдат по-високи. Основна роля имат управлението и конкуренцията между болниците. Ясната система за допълнително материално стимулиране също влияе върху заплащането.
Лошото управление води до дългове при държавните болници. При частните лечебни заведения последствията могат да бъдат затваряне или продажба. Така конкуренцията отсява по-добре работещите структури.
България има по-достъпна здравна система и почти не се чака за преглед при специалист. В повечето държави от Европейския съюз пациентите чакат седмици или месеци. У нас болниците са равнопоставени независимо от собствеността им.
В Румъния отливът на лекари от държавните към частните болници увеличава доплащането. Медиците напускат и към други държави от Европейския съюз. В България доплащането също остава високо, но основно засяга лекарства и консумативи. Делът на доплащането в болниците е около 4%.
Румъния разполага с около 3,6 лекари на 1000 души население. Общият им брой е приблизително 78 000. В България осигуреността достига 4,5 лекари на 1000 души. Това е малко над средното равнище за Европейския съюз.
Румъния има повече медицински сестри спрямо лекарите, отколкото България. Там съотношението е около 2,2 сестри на един лекар. У нас то е един лекар към 0,9 медицински сестри.
Проблемите с неравномерното разпределение на медиците са сходни. И в двете държави специалистите се концентрират в икономически по-силните региони. Това оставя по-малките и слабонаселени места с по-ограничен достъп.
Сред посочените решения за България са електронна здравна карта и по-добре балансиран бюджет на здравната каса. Важна остава и по-силната извънболнична помощ. Застаряването на персонала и недостигът на кадри са общо предизвикателство за европейските здравни системи.
