Българската „зелена батерия“: Разширяването на ПАВЕЦ „Чаира“ и рисковете около язовир „Яденица“

България се стреми да стане ключов енергиен балансьор в Югоизточна Европа. Проектът за разширяване на ПАВЕЦ „Чаира“ чрез изграждането на язовир „Яденица“ получи нова инерция. Това стана възможно след решение на Европейската комисия за приоритетно финансиране. Темата беше обсъдена на среща между премиера Румен Радев и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

**България планира да изгради „най-голямата зелена батерия“ в Югоизточна Европа чрез разширяване на ПАВЕЦ „Чаира“.** Проектът предвижда съхранение на евтина енергия от Румъния и Гърция. Тази енергия ще се продава в пиковите часове на регионалния пазар. Инвестицията е част от усилията за пълното възстановяване на най-голямата батерия на Балканите.

Проектът „Яденица“ започва още през 1994 година. През десетилетията той е рестартиран няколко пъти. В момента площадката се намира близо до град Белово в Рила. Охраната на обекта е поверена на частна фирма. На място се забелязват напукани бетонни склонове и активни свлачища. Пътят до съоръжението е в изключително лошо състояние.

Димитър Куманов от сдружение „Риболовен клуб Балканка“ изразява сериозни опасения. Той вече успя да спре проекта с жалби преди осем години.

На моста над река Яденица сме. Непосредствено под мястото, където ще бъде изграждана стената на язовир „Яденица“, ако се стигне до изграждането му някой ден. Този проект се повдига още от социализма, но бай Тошо се е отказал от този язовир, защото наистина няма никакъв смисъл от него и е много рисков. Сега, по неизвестни причини, без да се е променило нищо нито в проекта, нито в директивите на Европейския съюз, които тогава бяха нарушени, изведнъж чуваме, че ще започне ново финансиране.

Европейската комисия промени своята позиция през май. Урсула фон дер Лайен даде „зелена светлина“ за продължаване на работата. Премиерът Румен Радев потвърди ангажимента на страната за финализиране на екологичните документи.

И сега, след вашия ангажимент да финализирате екологичните документи, може да се продължи напред и да се използват европейски и национални средства за строежа на тази голяма зелена батерия, която ще е от полза на целия регион.

**Новият язовир „Яденица“ ще увеличи капацитета на централата за производство на енергия от 8,5 на 20 часа.** В момента ПАВЕЦ „Чаира“ работи между язовирите „Чаира“ и „Белмекен“. Новият язовир ще бъде свързан със 7-километров тунел. Това ще позволи по-дълги цикли на изпомпване и генериране на ток.

Тя в момента, с наличния долен изравнител „Чаира“, може да работи 8 часа и половина в генераторен и 10,7 часа в помпен режим. Когато увеличат обема на долния изравнител с тунела и новия, ще може да работи 20 часа в генераторен и 22 часа и половина в помпен режим.

Сдружение „Балканка“ предупреждава за геоложки опасности. Те твърдят, че Яденишкият разлом минава точно до бъдещата стена. Скалите в района са се раздалечили значително в миналото.

Този Яденишки разлом минава непосредствено покрай стената на бъдещия язовир „Яденица“. На времето тук са се сцепили скалите и са се раздалечили на 30 метра една от друга. А нашите норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони забраняват строителството на язовири върху разломи.

Проблемът се задълбочава от променливото натоварване върху почвата. Пълненето и изпразването на язовира ще създава пулсиращо налягане. Това може да дестабилизира потъналата част на разлома.

Изведнъж в зоната, която е била потънала при това спукване на времето, слагаш 2 милиона и половина кубика каменно-насипна стена, която тежи някъде около 7–8 милиона тона, и още 14 милиона тона вода зад тази стена. Но този язовир има още един много по-голям проблем, свързан с това. И той е, че язовирът ще се пълни за 20 часа при генераторен режим на работа на ПАВЕЦ „Чаира“ и за 22 часа и половина ще се изпразва. Това означава допълнително пулсиращо натоварване – не просто да сложиш една маса и тя да стои, а това ще пулсира точно върху тази част на разлома, която е потънала.

Министерството на енергетиката и НЕК защитават безопасността на проекта. Те посочват, че Европейската комисия е включила „Яденица“ в списъка с проекти от взаимен интерес. Това позволява кандидатстване за безвъзмездно съфинансиране. Експерти от БАН също оспорват рисковете.

Доц. Александър Радулов от Геологическия институт обясни ситуацията с карти.

Именно тази разломна зона виждаме ние в момента на площадката. Това е неактивна разломна зона. Тя е почти хоризонтална. Тя няма как да се активира. В случая, както е в Южна България, ние имаме исторически земетресения, имаме разломи, знаем каква е горе-долу скоростта на реализация на деформациите. Затова тези фактори са отчетени и съответно коефициентите за антисеизмично строителство там са по-високи.

Природозащитниците алармират и за екологични щети. Стената на язовира ще бъде висока 110 метра. Тя ще засипе ценни местообитания в защитени зони от Натура 2000. В района живее защитеният вид ручеен рак.

Язовир „Яденица“ не е оценен за въздействието му върху защитена зона „Ниска Рила“ от Натура 2000. Въобще не е оценяван по директивата за местообитанията и не е оценяван по директивата за птиците за защитена зона „Рила буфер“. Язовирът, стената му, ще е 110 метра висока и 315 метра дълга. Тя е с много плавни откоси. Участъкът от реката, който ще бъде засипан, е от порядъка на 100 метра. Това е място, където има приоритетни за опазване местообитания в Европейския съюз. Това са елши, върби и крайречни дървета, които са много ценни. Също така има и приоритетен за опазване вид в Европейския съюз – ручеен рак. И двете неща ще бъдат тотално унищожени в зоната на язовира.

Съществува и правен спор относно Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Сдружение „Балканка“ смята, че тя е изтекла през 2023 година.

Съгласно Закона за опазване на околната среда решенията за оценка на въздействието върху околната среда губят правно действие в срок от 5 години, ако инвестиционното предложение не е започнало да се изпълнява.

Министерството на околната среда обаче твърди, че ОВОС е валидна. Причината е започналото строителство на път до „Савачна шахта“ през 2022 година. Проектът е от съществено значение за балансиране на нарастващите вятърни мощности в регионалния енергиен микс.

**Държавата ще гарантира до 75 млн. лв. за реализацията на проекта и изграждането на реверсивен тунел.** НЕК вече е подала нови оферти за включване на обекта в европейските финансови механизми. Междувременно стартира и трети търг за нови агрегати за „Чаира“. Тези стъпки целят да подсигурят системата при аварии в големи реактори като тези в АЕЦ „Козлодуй“.

**България отчита рекорден ръст от 1100% при инсталирането на промишлени батерии само за последната година.** Това превръща страната в лидер по мощности спрямо енергийната система. Въпреки това ПАВЕЦ остава незаменим инструмент за дългосрочно регулиране. Стойността на язовир „Яденица“ се оценява на около 220 милиона евро.