Българската гайда и гайдарското свирене вече са част от световното наследство на ЮНЕСКО
Българската гайда и гайдарското свирене вече са част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Решението е взето в Делхи през декември 2025 г., което е значимо международно признание за българските традиции и култура.
Българската гайда и традиционното гайдарско свирене официално бяха вписани в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Решението е взето на 8 декември 2025 г. по време на 20-ата сесия на Междуправителствения комитет в Делхи, Индия.
Тази новина е значимо международно признание за богатството на българските традиции. ЮНЕСКО обяви включването чрез пост в социалната мрежа X, поздравявайки България.
„Нов запис в Списъка на нематериалното културно наследство: Гайди и гайдарство в България – предаване на знания и умения. Поздравления!“
България участва със специално разработено национално досие. То е озаглавено „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“. Зад номинацията стои екип от експерти, сред които доц. д-р Ангел Янков, Таня Марева и доц. д-р Наталия Рашкова. Те са подкрепени от Регионален исторически музей – Смолян. Над 120 гайдари, майстори и школи в България подкрепиха кандидатурата. Това показва силната общност и ангажираност за опазване на традицията.
Критериите на ЮНЕСКО изискват дадена традиция да се предава между поколенията. Тя трябва да се поддържа от общност, за да бъде определена като нематериално културно наследство. Българската гайдарска практика напълно отговаря на тези изисквания. Гайдата е един от най-разпознаваемите инструменти, дълбоко свързан с народния бит.
Вписването поставя българската гайда редом до други емблематични наследства. Сред тях са Бистришките баби, мартениците, нестинарството и фестивалът в Копривщица. Очаква се това признание да допринесе за популяризирането на културния туризъм. Заместник-министърът на културата Павлин Петров подчерта, че вписването ще позиционира България като културна дестинация в Европа.
През 2025 г. комитетът разгледа общо 11 предложения за практики, нуждаещи се от спешно опазване. Имаше и 54 номинации за представителния списък. В миналото е имало полемики относно приписването на гайдата и на други страни. Това вписване обаче утвърждава българската традиция по безспорен начин.
