Българките раждат най-рано в ЕС при рекордно ниска раждаемост през 2025 година

България заема водещо място в Европейския съюз по ранен старт на майчинството сред жените. Данните на Евростат показват, че българските жени раждат първото си дете средно на 26,9 години. Този показател е значително по-нисък от средната възраст за Съюза, която възлиза на 29,9 години. България отчита най-високия коефициент на плодовитост в целия ЕС със стойност от 1,72 деца на жена. За сравнение, в Малта този коефициент е едва единица, което е най-ниското ниво в Европа.

Италия държи рекорда за най-висока възраст при първо раждане с 31,9 години. В тази група попадат още Люксембург с 31,6 години и Испания с 31,5 години. Страната ни се нарежда до Румъния и Словакия, където жените стават майки съответно на 27,2 и 27,4 години. Преди половин век жените у нас са раждали средно по две деца. Днес обаче статистиката разкрива по-сложна картина на демографската ситуация в страната.

Въпреки високия коефициент на плодовитост, страната ни се сблъсква с тежък демографски спад. През 2025 година България отбелязва рекордно ниска раждаемост с едва 48 414 родени бебета. Тази негативна тенденция продължава и през настоящата година. От началото на 2026 г. до 10 април властите са регистрирани само 12 461 бебета. Тези данни потвърждават задълбочаващата се криза в страната. Интересно е, че много млади хора остават в родния дом за дълго, като 28,2 години живеят с родителите си българите, което влияе на социалните процеси.

Регионалните различия в България са изключително силно изразени през последните години. Средната възраст за раждане на първо дете в София достига 30,9 години. Това е значително над националното средно ниво. В същото време в региони като Смолян средната възраст при раждане е едва 22,1 години. Над 60% от бебетата в България са извънбрачни, което е значим социален показател за съвременното общество.

Социалните проблеми се допълват от високия брой раждания сред непълнолетни момичета. През 2025 година 2636 деца са родени от жени под 18-годишна възраст. В същото време се наблюдава ръст на ражданията при жени над 45 години. Техният брой се е увеличил почти десет пъти за последните две десетилетия. През 2004 г. те са били едва 13, докато през 2014 г. достигат 116 случая.

Медицинските практики също показват специфични за страната тенденции. Близо 48% от ражданията в България се извършват чрез цезарово сечение. Това представлява един от най-високите дялове в цяла Европа. Демографските анализатори подчертават, че раждаемостта е намаляла с 33% за последните 30 години. През 1994 г. живородените деца са били 79 442, а през 2024 г. те са едва 53 428. Експертите опровергават спекулациите за положителен обрат в демографската криза въпреки статистическите коефициенти. Коефициентът на плодовитост трябва да се разглежда спрямо постоянно намаляващия брой на потенциалните майки в страната.