България посрещна еврото с най-ниска инфлация от юли 2024 г.
България посрещна еврото с годишна инфлация от 5% през декември 2024 г., най-ниската от юли насам. Месечното нарастване на цените е било едва 0,1%. НСИ въвежда „флаш инфлация“ от февруари 2026 г., а БНБ прогнозира инфлация от 2,1% за 2026 г.
България е посрещнала еврото с рекордно ниска инфлация. Годишната инфлация в края на декември 2024 г. е достигнала 5%. Това е най-ниското ниво от юли същата година насам. Месечното нарастване на цените е било едва 0,1%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ).
Тези стойности подчертават стабилността на цените в периода на въвеждане на единната европейска валута. Преходът към еврото е ключов етап за българската икономика, белязан от пълноправното членство в еврозоната през 2026 г.
Важен аспект от този преход е и новият подход на НСИ. От 3 февруари 2026 г. институтът ще обявява предварителна оценка на инфлацията за януари – т.нар. „флаш инфлация“. Това е съвсем нова практика за България, съобразена с изискванията на еврозоната. Председателят на НСИ е избран за член на Бюрото на Комитета по статистика към ОИСР за 2026 г., което е признание за международното значение на българската статистика.
Средногодишната инфлация в България към декември 2024 г. е била 2,6%. Тази стойност е само с 0,1 пункта над критерия за еврозоната от 2,5%. Българската народна банка (БНБ) прогнозира забавяне на средногодишната инфлация през 2026 г. до 2,1%. Основната причина за това са очакваните понижения на цените в групата на храните и административно определяните цени.
Доц. Атанасов от НСИ е посочил, че тенденциите при цените остават на устойчиви и предвидими нива. Няма признаци за необосновано ускорение, което е добра новина за потребителите и бизнеса. Координационният център за еврото следи динамиката на цените. За сравнение, инфлацията в еврозоната варира значително. Тя е от 0,1% в Кипър до 4,1% в Словакия и 3,9% в Австрия.
През 2026 г. ще бъде въведена и нова версия на класификацията на разходите (COICOP). Това ще доведе до прегрупиране на определени стоки при измерване на инфлацията. Тези промени целят по-прецизно и хармонизирано отчитане на ценовите индекси в контекста на еврозоната.
