България иска защитни клаузи във всички търговски споразумения на ЕС

България настоява за задължителни предпазни клаузи във всички споразумения за свободна търговия. Те трябва да обхващат земеделския сектор, за да предпазят европейското производство. Позицията беше изразена на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел.

Заместник-министър д-р Лозана Василева представи българската позиция. Тя подкрепи полски документ за защита на чувствителните селскостопански сектори. Според България, клаузите трябва да позволяват временно спиране на преференциите. Това е необходимо при заплаха за производството в ЕС от прекомерен внос.

Страната ни многократно досега е подчертавала необходимостта от прилагане на единни изисквания към стоките от ЕС и вносните стоки.

Д-р Василева подчерта, че защитните механизми трябва да важат и за вече предоставени облекчения. Необходим е и цялостен преглед на всички търговски отстъпки. Целта е оценка на въздействието им върху рентабилността на европейското земеделие.

България настоява и за специален компенсационен фонд. Той ще покрива загуби на селскостопанския сектор от търговски споразумения. Тази позиция е част от по-широко европейско движение за защита на земеделските производители.

България подкрепи и австрийски документ за икономическия натиск върху земеделците. Той призовава за временно спиране на Механизма за корекция на въглеродните емисии (CBAM) за торове. Иска се също повишена прозрачност и мониторинг на пазара на торове. Предлага се временно спиране на тарифи за най-облагодетелствани нации и антидъмпингови мита.

На 27 януари 2026 г. бяха публикувани допълнителни детайли. Тези детайли включват настояването за обобщаване на търговските облекчения. Също така се акцентира върху създаването на компенсационен фонд. Това показва последователността на българската позиция.

Министрите дискутираха и ролята на селското стопанство в Стратегията на ЕС за биоикономиката. Д-р Василева оцени положително Стратегията. Тя обаче подчерта нуждата от по-лесен достъп до финансиране и опростена регулаторна рамка. Производителите трябва да получават справедлив дял от добавената стойност. Трябва да се отчитат националните специфики и конкретните нужди на земеделците.

Европейската комисия междувременно сключи споразумение за свободна търговия с Индия. То защитава чувствителни сектори като говеждо месо, птиче месо и захар. От 1 януари 2026 г. се актуализира и системата на Обобщена система за предпочитания (ОСП). ЕК също така подчертава ползите от търговските споразумения, като тези с МЕРКОСУР. Тези споразумения предлагат нови пазари и икономически растеж. Комисията акцентира на включените предпазни клаузи срещу внезапно увеличаване на вноса. Това показва разминаване в акцентите между ЕК и България. Австрия обаче подкрепя България в настояването за по-голяма защита.

Министрите обсъдиха и регламент за изменение на Регламента за биологично производство. България подкрепя промените. Те целят намаляване на административната тежест и повишаване на конкурентоспособността.

Ясният график на приемане на регламента до края на 2026 г. ще осигури предвидимост на земеделските производители, преработватели и сертифициращите органи, с което ще се улеснят и инвестиционните им решения.