Австралийски учени превръщат гигантски хлебарки в парамедици
Австралийски учени разработват киборг-хлебарки с камери и инжекционни устройства. В лабораторията системата достига 72% обща успеваемост.
Гигантска хлебарка-киборг СНИМКА: РОЙТЕРС
Рояк от гигантски хлебарки звучи като сцена от филм на ужасите. За затрупани хора обаче насекомите могат да се превърнат в спасителен инструмент.
Австралийски изследователи разработват киборг-хлебарки за операции след бедствия. Те могат да доставят лекарства на пострадали, преди спасителите да достигнат до тях.
Учени от Университета на Куинсланд и Университета на Нов Южен Уелс са създали „параборги“. Насекомите носят миниатюрни устройства за инжектиране на лекарства и камери.
Идеята е хлебарките да достигат до хора в тесни пространства. Такива места могат да се образуват след срутване на сграда или земетресение.
„Много хора вероятно няма да се зарадват да видят как гигантска хлебарка се втурва към тях, но ако са затрупани под отломки или блокирани в пещера и имат нужда от помощ, това може да се окаже разликата между живота и смъртта“.
Това казва Хай Нан Ле, съавтор на изследването. То е публикувано в списание Advanced Science.
Изследователите използват гигантски ровещи хлебарки от Северен Куинсланд. Някои екземпляри достигат 8,5 сантиметра дължина.
Този вид е най-тежката хлебарка в света. Насекомите получават малки раници със спринцовки и камери.
Една хлебарка носи камера и открива целта. Втората пренася лекарството и може да го инжектира дистанционно.
Имплантирани електроди позволяват дистанционно управление на нервната система. Операторите подават слаби електрически сигнали, които насочват насекомите.
„Започваме с упояване на насекомото и обездвижването му, за да сме сигурни, че няма да усеща нищо по време на процедурата. След като имплантираме електрод, можем да подадем слаб електрически сигнал, който стимулира нервната система и позволява на насекомото да реагира на нашите команди“.
Според учените хлебарките имат предимство пред роботите. Те се движат маневрено, издържат дълго и използват много малко енергия.
При лабораторните тестове насекомите достигат определените контролни точки в 100% от случаите. Цялата задача включва достигане до целта и поставяне на инжекция.
Общата успеваемост при доставката на лекарството е 72%. Когато инжектирането се извършва до 15 сантиметра от целта, резултатът достига 95%.
Точната позиция остава основно предизвикателство. Хлебарката трябва да открие правилното място и да остане стабилна.
Медицинското решение остава под човешки контрол, въпреки дистанционното управление. Учените разглеждат приложения при тежки алергични реакции и ухапвания от змии.
Изследването надгражда по-ранна работа с киборг-насекоми. Предишните експерименти са били насочени към откриване на пострадали.
В бъдеще екипите могат да използват рояк. Различни насекоми ще изпълняват отделни задачи при търсенето и оказването на помощ.
Засега технологията е тествана само в лаборатория. Експериментите са проведени със силиконови мишени и свинска кожа.
Преди реални спасителни операции учените трябва да решат няколко проблема. Сред тях са загубата на сигнал, неравният терен и безопасността на инжектирането.
Етичните правила за изследвания с насекоми все още не са стандартизирани. Според изследователите хлебарките са отглеждани в подходяща среда.
Те са хранени със сухи листа и ябълки. След премахване на устройствата насекомите продължават да живеят толкова дълго, колкото останалите хлебарки.
Подобни технологии се развиват и в други направления. Сред тях са дронове, вдъхновени от прилепите, които използват ултразвук за ориентация в тъмни пространства.
