Астрономи заснеха за първи път неуловимата звезда спътник на Бетелгейзе
Астрономи заснеха първото изображение на звездата спътник на Бетелгейзе с помощта на телескопа VLT в Чили. Откритието доказва, че червеният свръхгигант не е самотен.
Астрономическата общност отбеляза исторически успех с първото по рода си изображение на звезда спътник на Бетелгейзе. Бетелгейзе е една от най-ярките и разпознаваеми звезди на нощното небе. Тя представлява червен свръхгигант, който формира „рамото“ на съзвездието Орион. Учените представиха доказателствата, които слагат край на дългогодишни научни спорове.
През цялата човешка история хората са съзерцавали Бетелгейзе с благоговение. Древните египтяни и коренните жители на Австралия са документирали промени в нейната яркост. Мистерията около това „трептене“ започна да се разплита едва наскоро. През 2024 г. астрономите прогнозираха, че промените се дължат на малка звезда спътник. Бетелгейзе е червен свръхгигант с размер 1000 пъти по-голям от този на Слънцето.
Най-категоричното доказателство за съществуването на този обект беше публикувано в научното списание Astronomy & Astrophysics. Изследването се базира на прецизни наблюдения от Много големия телескоп (VLT) в Чили. Тази апаратура принадлежи на Европейската южна обсерватория. Астрономите използваха Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили за заснемането.
Ръководителят на изследването Мигел Монтарже от Парижката обсерватория изрази своето вълнение от откритието.
„Това е краят на едно вековно търсене“
Той подчерта значението на получените данни за съвременната наука. Доказателствата показват, че Бетелгейзе не е самотна звезда, а има слаб звезден придружител.
„Доказахме, че Бетелгейзе не е самотна звезда, а е придружена от слаб звезден спътник“
Предизвикателството пред екипа беше огромно поради огромната яркост на основната звезда. Светлината на Бетелгейзе лесно може да заслепи всеки телескоп, опитващ се да зърне малкия спътник. Преди се смяташе, че звездата спътник, наречена Бетелгейзе B, е 1,5 пъти по-тежка от Слънцето. Новите данни обаче разкриха друга реалност. Масата на спътника е между два и три пъти по-голяма от слънчевата.
Монтарже споделя преживяването си при виждането на първите резултати.
„Буквално скочих от стола си, когато видях обработените изображения“
Наблюденията са направени през декември 2024 г. Тогава спътникът се е намирал в най-отдалечената си точка от своята звезда майка. Най-силното доказателство за съществуването на спътника беше публикувано официално през юли 2026 година.
Това откритие помага да се разберат и предишни странни явления, свързани с гиганта. Между 2019 и 2020 г. яркостта на Бетелгейзе спадна драстично за пет месеца. Учените първоначално подозираха, че звездата ще избухне като свръхнова. Последващите наблюдения обаче разкриха, че засенчването е причинено от изхвърляне на материя и прахов облак.
Монтарже остава уверен в резултатите, въпреки че работата продължава.
„Въпреки че са необходими допълнителни наблюдения, за да се докаже окончателно съществуването на спътника, място за съмнение почти не остана“
Процесът по анализ на данните е отнел значително време на научния екип. Това изображение бележи нова ера в изследването на звездните системи.
