Астрономи откриха категорични доказателства за магнитни полета на екзопланети
Международен екип от астрономи откри най-категоричните доказателства за наличие на магнитни полета при седем горещи екзопланети, използвайки данни от телескопи в Чили и Хавай.
Астрономи откриха най-категоричните доказателства за наличие на магнитни полета при планети извън Слънчевата система. Проучването обхваща седем големи и изключително горещи газови гиганта. Данните са получени чрез наблюдение на атмосферните ветрове с мощни телескопи в Чили и Хавай. Това откритие потвърждава, че някои екзопланети споделят една от най-важните характеристики на Земята. Магнитното поле предпазва атмосферата и е ключов фактор за потенциална обитаемост на скалистите светове.
Изследването е публикувано в престижното списание Nature Astronomy на 2 юни. Учените са използвали Very Large Telescope (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO) в Чили. Включени са и данни от телескопа Gemini North в Хавай. Магнитните полета на тези далечни светове са съпоставими по сила с тези в нашата система. Те обаче остават по-слаби от мощното магнитно поле на Юпитер.
Всички изследвани обекти принадлежат към класа „горещи Юпитери“. Те са газови гиганти с размери, близки до тези на най-голямата планета в Слънчевата система. Тези светове се намират изключително близо до своите звезди. Разстоянието им е по-малко от това между Меркурий и Слънцето. Поради тази близост те са приливно заключени. Едната им страна е в постоянен ден, а другата потъва в нощ.
Огромната температурна разлика между двете полукълба създава свирепи бури. Ветровете на тези екзопланети достигат скорости до 25 000 км/ч. Това е много по-бързо от най-силните бури на Юпитер. Учените забелязват парадоксално явление при най-нажежените планети в извадката. Вместо да се засилват при по-висока енергия, ветровете там се забавят неочаквано.
„Логично е да очакваме, че на по-горещите планети ще духат по-силни ветрове. Колкото повече енергия постъпва в една система, толкова по-бурни стават ветровете. Ние обаче наблюдаваме точно обратното“
, казва астрономът Джулия Зайдел. Тя е ръководител на изследването от Обсерваторията на Лазурния бряг във френския град Ница.
Според Зайдел това забавяне може да се обясни само чрез влиянието на магнитните сили.
„Именно при най-горещите планети ветровете, които смесват атмосферата, са най-слаби. Това е наистина странно на фона на всичко, което знаем за поведението на атмосферите“
, споделя тя. Изследователите твърдят, че магнитните полета действат като своеобразна „спирачка“ за въздушните маси.
„Това означава, че огромната енергия, която звездата предава на планетарната атмосфера, трябва да се освобождава по друг начин. Единствената възможност атмосферата да се забави толкова рязко и бързо е чрез магнитното поле и неговото взаимодействие с движещите се заредени частици в нея“
, допълва Зайдел. Тези процеси помагат да се обяснят необичайните магнитни полета на Уран и Нептун.
В Слънчевата система шест от осемте планети притежават глобално магнитно поле. Венера и Марс са единствените изключения. Магнитното поле е невидимо силово поле, родено от движението на разтопен метал в планетарното ядро. Марс е притежавал такава защита в миналото, но я е загубил след изстиването на ядрото си. Резултатът днес е тънка атмосфера и пустинен пейзаж.
Новите данни показват, че магнитните полета на екзопланетите са със сила от едва няколко гауса. Това е по-малко от някои теоретични прогнози, но е напълно достатъчно за регулиране на атмосферната динамика. Откритието отваря врати за изследване на полярни сияния извън Слънчевата система. Магнитно-обусловените аврори могат да бъдат следващата голяма цел за бъдещи наблюдения.
Разбирането на тези физични закони е ключово за търсенето на обитаеми светове. Наскоро астрономи откриха атмосфера на небесно тяло в отдалечените части на Слънчевата система. Всеки нов детайл за магнитните полета помага да разберем как планетите запазват своята газова обвивка и вода в дългосрочен план.
