Астрономи откриха големи планети, които са по-леки от захарен памук

Международен екип от учени, ръководен от Оксфордския университет, официално потвърди откриването на две уникални екзопланети. Тези небесни тела имат най-ниската регистрирана плътност в историята на астрономията. Планетите, наречени TOI-791 b и TOI-791 c, са буквално по-леки от захарен памук.

Плътността на тези гиганти е едва 0,05 грама на кубичен сантиметър. Това ги прави най-леките познати планети с размерите на Юпитер. Те се намират в южното съзвездие Летяща риба. Разстоянието до тяхната система е приблизително 1110 светлинни години от Земята. Една светлинна година се равнява на близо 9,7 трилиона километра.

Джордж Дрансфийлд от Оксфордския университет описва необичайната им структура чрез ярко сравнение.

„Тези две планети имат плътност, съпоставима с хубава топка пяна за бръснене, току-що излязла от флакона“, допълва ученият.

На 25 юни 2026 г. международната група официално потвърди данните за тези обекти. Те обикалят около карликова звезда от тип F7. Юпитер е до 35 пъти по-плътен от тези две новооткрити планети. Изследователите са използвали данни от спътника TESS на НАСА за първоначалното засичане. Последващи наблюдения с наземни телескопи са помогнали за точното определяне на техните орбити.

Учените класифицират тези обекти като планети тип „суперпух“. Те са изключително редки в познатия космос. От близо 6300 потвърдени екзопланети, по-малко от 40 принадлежат към тази категория. Килид Баркауи от Масачузетския технологичен институт обяснява, че те не са твърди тела. Тяхната структура е изненадващо ефирна и съставена предимно от леки газове.

Тези планети вероятно са бели или сини, в зависимост от облачността в атмосферата им. Скоро се очакват нови данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Той трябва да потвърди дали химическият им състав е предимно от водород и хелий.

Астрономите смята за вероятно тези планети да се формират в специфични газово-прахови дискове. В тях количеството на газа значително надвишава това на праха около младата звезда. С времето тези обекти губят голяма част от материала си и започват да се свиват. Подобни процеси са ключови за разбирането на еволюцията на звездните системи. Понякога в Космоса се наблюдават и по-екстремни явления, като сблъсъци между планети на огромни разстояния.

Михел Жийон от университета в Лиеж отбелязва, че всяка такава система е ценен урок. Джордж Дрансфийлд вярва, че тези екзотични светове са важни части от общия пъзел.

„В крайна сметка, изучавайки екзотични системи, съдържащи редки типове планети, ние добавяме нови парчета към пъзела на планетарното формиране и научаваме повече за нашето място в космоса“, казва тя.

Тези изследвания разширяват границите на нашето познание за Вселената. Те показват колко разнообразни могат да бъдат планетарните структури извън Слънчевата система.