Архивите разказват: Турските власти са знаели, че Христо Ботев подготвя чета

Неизвестни досега документи от османските архиви разкриват нови подробности за подготовката на Ботевата чета. Историческите извори показват, че турските власти са разполагали с информация за намеренията на революционера. Турските власти са разполагали с подробна информация за подготовката на Ботевата чета седмици преди нейното преминаване. Шпионски доклади са проследявали мащабната дейност на българската емиграция във Влашко. Тези нови разкрития променят представите за тайния характер на революционното движение.

Подготовката на четите на Христо Ботев и Таньо Войвода е била интензивна. Тя е изисквала толкова мащабна организация, че не е могла да остане незабелязана. Шпионски доклад от 16 май 1876 година изрично предупреждава за план за прехвърляне на бунтовници при Оряхово. Секретните служби на Османската империя са следили внимателно всяко раздвижване сред емигрантите. Информацията е изпратена до видинския паша навреме, но реакцията на местната власт е закъсняла.

Проф. Вера Бонева – история на българското възраждане, УниБИТ, коментира ситуацията в емигрантските среди:

Раздвижването на емиграцията в навечерието и по време на Априлското въстание е много голямо. Там се готвят и още няколко доброволчески чети, които буквално следващия месец, през юни – се включват във войната. И разбира се, секретните служби на Османската империя си вършат работата. Наши колеги извлякоха от нашите османо-турски документи, непреведен до тогава, шпионски доклад от 16 май, че се готви да премине чета при Оряхово.

Турските шпиони са подавали регулярни сведения за въоръжаването на бунтовниците. В архивите е открито описание на водача на четата. Той е описан като „един даскал Христо от Ловеч, едър на ръст, с полу руса брада“. Въпреки тези сведения, заповедите на видинския паша са издадени със закъснение. Те влизат в сила ден след като Ботев вече е стъпил на Козлодуйския бряг. Проф. Вера Бонева – история на българското възраждане, УниБИТ, обяснява това подценяване:

Сторило им се е твърде късно, защото основните огнища на въстанието през този период и в Средногорието, и в Родопите, и в Търновския край вече са затихнали.

Завладяването на парахода „Радецки“ е планирано като мащабен медиен спектакъл за привличане на европейското внимание. Христо Ботев е действал като истински драматург на това грандиозно събитие. Планът е включвал прецизно разпределение на ролите и подготовка на документи на чужди езици. Подготвени са били писма и телеграми до големи европейски вестници като „Journal du Jeune“ и „République Française“.

Проф. Вера Бонева – история на българското възраждане, УниБИТ, описва организацията на кораба:

Основно Ботев е бил драматургът на целия този грандиозен спектакъл с изработването на всичките детайли, с разпределението на ролите, с момента, в който ще се спре, как ще се отнасят към обикновените пътници, към екипажа, към капитана, кога ще се облекат, кога ще извадят оръжието. Подготвени са писма, телеграми, хора, които говорят на немски език с капитана, за да преговарят. Документите са преведени на френски език, за да бъдат разпространени, да бъдат представени и на екипажа, и на европейските вестници, „Journal du Jeune“ или „République Française“.

Целта на телеграмите е била да информират света за борбата на българския народ. Те са съдържали послание за 200 души, отиващи да подкрепят въстанието за човешка свобода. Това действие е оставило огромна следа в европейския печат. Половината от материалите за Априлското въстание са посветени именно на „аферата Радецки“.

Проф. Вера Бонева – история на българското възраждане, УниБИТ, подчертава значението на акцията:

И двете чети са последният отзвук и то толкова решителен, ярък и безусловен на Априлското въстание, че оставят огромна следа. Половината от материалите в европейския печат по това време, посветени на Априлското въстание, са за аферата „Радецки“, както я наричат.

Нови разкрития в османските архиви показват, че имперските служби са следили систематично цялата българска емиграция във Влашко. Изследванията на Държавна агенция „Архиви“ и Националната библиотека потвърждават този факт. В архивите се откриват нови документи и за други революционери, включително за Васил Левски. Вече са публикувани 16 нови документа за Апостола, а други са в процес на превод. Това доказва, че османската власт е разполагала с подробна информация за революционната мрежа още преди големите арести.

Въпреки шпионските доклади, местните власти не винаги са реагирали ефективно. Новите находки подчертават колко добре организирана е била акцията на Ботев. Тя е успяла да спечели на своя страна дори капитана на парахода. Той е бил силно впечатлен от клетвата на четниците на брега. Капитанът на „Радецки“ е оставил исторически думи за бъдещето на България:

Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация.