Аптеките предупреждават: Законът „Антиспекула“ ще доведе до изчезване на лекарства и продажби на загуба

Председателят на Фармацевтичния съюз Димитър Маринов алармира за сериозен риск от изчезване на нерецептурни лекарства от аптечната мрежа. Причината са предложените промени в т.нар. закон „Антиспекула“. Според Маринов, новите правила ще принудят аптеките да продават медикаменти под себестойност, което е неприемливо за бизнеса.

Притесненията произтичат от текстове, предвиждащи връщане на цените на лекарствата към нивата им от 2 декември 2024 г. Фармацевтите обясняват, че вече са закупили голяма част от тези медикаменти на по-високи цени. Една трета от нерецептурните лекарства са поскъпнали през последната година с изрично разрешение от Националния съвет по цени и реимбурсация. Това засяга над 500 лекарствени продукта.

„Няма как в днешно време някой да работи на загуба. Ако аптеките бъдат принудени да продават на по-ниски цени от тези, на които са закупили лекарствата, те просто ще спрат да ги отпускат“, предупреди Маринов в предаването „Тази сутрин“ на Би Ти Ви.

По думите му, това ще предизвика спиране на доставките от търговците на едро и реален недостиг за пациентите. Всички увеличения на цените са одобрени от държавата, което прави предложените промени „популистки и неприложими“. Фармацевтът Стефан Минков потвърждава: „Ако законът бъде приет, ще бъдем принудени да спрем продажбата им, защото загубите ще са сериозни.“

Фармацевтичният съюз настоява законопроектът да не бъде приеман на второ четене. Те подчертават необходимостта от становище на бранша при всяка промяна. Предлагат въвеждане на пределни цени не само за пациентите, но и за търговците на едро. Целта е аптеките да имат икономически стимул да поддържат наличности, осигурявайки достъп до основни медикаменти.

Законът „Антиспекула“, разработен от „Изправи се БГ“ и внесен от БСП, МЕЧ и „Величие“, беше приет на първо четене на 14 януари 2026 г. с 167 гласа „за“. Единствено ПП-ДБ гласуваха против. Мая Манолова предполага, че приемането му е свързано с наближаващи избори и поскъпването на живота. Доц. Огнян Боюклиев от БАН критикува закона като „анахронизъм“ и „чисто политически популизъм“.

Мерките включват тавани на цени, пределни надценки и забрана за нови такси. Законът е вдъхновен от европейски практики и е кризисна мярка до края на 2026 г. Атанас Атанасов от БСП обаче смята, че законът дава допълнителни инструменти на правителството и регулаторите. Междувременно, доклад от 2024 г. сочи, че 430 вида лекарства са изчезнали от българския пазар, което засилва опасенията от бъдещ недостиг.