Александър Пулев: Като потребител виждам, че веригите не изпълняват по план „Кошница с грижа“

Александър Пулев заяви, че „Кошница с грижа“ не постига целите си. КЗП ще проверява прилагането на доброволната инициатива по търговските вериги.

Александър Пулев: Като потребител виждам, че веригите не изпълняват по план „Кошница с грижа“

Вицепремиерът Александър Пулев в парламента СНИМКА: Велислав Николов

Време за четене: 3 мин. • 30 септември 2026

Министърът на икономиката Александър Пулев заяви, че инициативата „Кошница с грижа“ не постига заложените цели. Той говори по време на изслушване в ресорната комисия на парламента.

Пулев определи инициативата като доброволна мярка, основана на договореност с големите търговски вериги. По думите му структуроопределящите компании са обещали да предложат промоции на доброволен принцип.

„Аз като потребител бих казал, че мярката „Кошница с грижа“ не отговаря на заложените цели.“

Вицепремиерът посочи, че в търговските обекти липсват отделни щандове и ясно обозначени стоки. Той заяви също, че има сигнали за натиск върху малки производители.

Според него част от веригите могат да прехвърлят финансовата тежест на промоциите върху производителите. Пулев подчерта, че това трябва да бъде проверено на място.

Комисията за защита на потребителите ще проверява по веригите как се прилага инициативата. Проверките ще обхванат сигналите срещу търговски компании, включени в „Кошница с грижа“.

„Кошница с грижа“ е доброволна мярка.

Пулев заяви, че подкрепя пазарните механизми и свободната конкуренция. Той отхвърли подкрепа за мерки, които противоречат на тези принципи.

„Аз съм най-върлият привърженик на пазарни мерки“

В рамките на изслушването министърът коментира и лицензите от САЩ и Великобритания за дейността на „Лукойл“ в България. Той каза, че комуникацията с партньорските държави е открита.

Българските институции предоставят статистика за покупките на суров петрол, премиите и оперативните данни. Пулев заяви, че страната не спестява информация.

Той определи спекулациите около вноса на руски петрол като риск за процес, важен за националната сигурност. По думите му към момента няма причина за притеснение.

Пулев съобщи, че е отправил покани към китайски компании за производство на електрически автомобили. Насърчаването на инвестициите в автомобилния сектор е било сред основните теми при посещението на българската делегация в Китай.

Друг акцент е бил въвеждането на зелени технологии и декарбонизацията. Министърът определи Китай като водеща страна в тези направления.

Правителството предприема предварителни действия за насърчаване на производството на електрически автомобили в България. Причината е пренареждането на автомобилния сектор в световен мащаб.

Пулев посочи, че българският автомобилен сектор допринася с повече от 10% към брутния вътрешен продукт. Според него обаче глобалните процеси поставят този принос под натиск.

Той определи изнасянето на част от дейността на „Бош“ като симптом за проблеми в сектора. Министърът подчерта необходимостта от действия за запазване на индустриалния потенциал.

По последни данни на Националния статистически институт индустриалното производство намалява с 6,8% на годишна база. На месечна база спадът е 3%. В преработващата промишленост намалението за месеца е 4,4%.

Пулев припомни, че спадът през предходната година е надхвърлял 10%. Правителството работи за подобряване на бизнес средата и развитие на индустриалните зони.

Предстои обявяване на програма, насочена към конкретни зони, определени като подходящи от инвеститорите. Сред критериите са наличието на работна ръка, секторните традиции и регионалната инфраструктура.

„Има индустрия, която иска да расте, но не може, защото няма енергийна обезпеченост и транспортна свързаност“, посочи министърът.

Пулев заяви, че чрез Българската банка за развитие ще бъдат предложени мерки за малкия и средния бизнес. Той посочи и Българската агенция за експортно застраховане като инструмент за подкрепа.

Правителството подготвя финансова помощ за енергоемката индустрия на стойност над 200 млн. евро. По думите на министъра компаниите вече започват да инвестират в енергийна ефективност.

Енергоемките предприятия осигуряват 25% от БВП и работа на 250 хиляди граждани. Пулев подчерта, че подкрепата трябва да се прилага внимателно, за да не подхранва инфлацията.

Подготвя се и административна реформа, основана на обратната връзка от бизнеса. Тя ще разглежда проблемите, спънките и бюрократичните процедури, посочени от компаниите.

Министърът коментира и идеята за облагане на свръхпечалбата в определени икономически сектори. Той увери, че е разработена ясна методика за изчисляването ѝ.

„Свръхпечалбата се изчислява по ясно разработена методика“

Според Пулев допълнителният данък ще обхваща само изчислената свръхпечалба. Той подчерта, че не се предвижда увеличение на данъка за всички компании. За темите, свързани с икономическата политика и подкрепата за бизнеса, вижте и мерките за подкрепа на българските производители.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *