Александър Милчев: Доброволното кръводаряване ще спре търговията с човешката безизходица

Празнуването на 30-годишнината на една компания обичайно включва банкет, шампанско и танци. В Перник обаче рожденият ден на фирма се превръща в повод за обществена кауза. Идеята идва от Александър Милчев, който организира акция по кръводаряване заедно с празничното събитие.

На партито има напитки, скара и торта. Този път сред гостите обаче са лекар, медицинска сестра, лаборант и санитар от Националния център по трансфузионна хематология. Компанията отваря вратите си за всички желаещи да дарят кръв. Така екипът прави на фирмения празник най-ценния подарък – дарява живот.

Александър Милчев организира акцията, за да насърчи доброволното кръводаряване. Той предлага идеята на ръководството и я подготвя в продължение на месеци. Собствениците приемат предложението лесно, защото познават дългогодишната му ангажираност с благотворителни инициативи.

„За да прекратим практиката на търговия на кръв, трябва да даряваме доброволно”, убеден е Александър. Той разказва, че негов колега попаднал в ситуация, която наложила преливане на кръв. Мъжът се нуждаел от три банки, но трудно намерил подходящи дарители.

Единствената останала възможност била да плати 900 евро. По думите на Александър, за една банка били поискани 300 евро. Случаят го изправил пред усещането за безизходица и безпомощност. Той описва тревожното звънене до приятели, близки и познати като ужасяващо преживяване.

Според Александър редовното доброволно даряване може да изкорени търговията с кръв. Той смята, че ако хората даряват дори веднъж на шест месеца, системата ще разполага с повече необходима кръв. Един кръводарител може да спаси до четири човешки живота.

„Аз не се сещам за по-бърз начин, по който да участваш в спасяването на човешки живот”, заявява той. Милчев вече дарява кръв за осми път. Освен колегите си и гражданите на Перник, той привлича и допълнителни стимули за участниците. Дарителите получават месечни фитнес карти и тренировки по бойни спортове.

„Въобще не ми е трудно. Забелязал съм, че е важна първата искра. След това хората бързо се включват, но трябва някой да направи първата крачка.” В акцията участват д-р Камен Стефановски, сестра Зоя Иванова, лаборантът Палмира Начкова и санитарка Сашка Александрова.

Сред дарителите е и Венцислав Врагов. Той споделя, че не може да преброи точно колко пъти е дарявал кръв. По думите му, случаите са около 30. Врагов дарява от повече от 20 години, минимум веднъж годишно, а при нужда – и допълнително.

„Въобще в живота трябва да даваме, за да получим”, убеден е той. Историята на акцията се вписва в по-широкия разговор за значението на кръводаряването, представен и в материал за ползите от даряването на кръв.

Милчев от години участва в благотворителни инициативи. Той е част от фондацията „Ела и ти!”, която помага на деца с физически затруднения да изкачват върхове и да участват в маратони. Благодарение на доброволците десетки деца виждат планината и полетата отблизо. Те усещат и състезателния дух.

В маратони доброволците дърпат количката с детето. Така малкият участник се състезава наравно с останалите. Александър започва активната си доброволческа дейност след 30-годишна възраст. Тогава случайно попада във фондацията и се включва заради добрата си физическа подготовка.

„Обаче всичко се променя, като видиш радостта в очите на дете, което за първи път се качва на Черни връх, и емоцията му, когато за първи път участва на състезание“, казва Александър. По думите му тези деца прекарват 364 дни между четири стени. Доброволците им подаряват ден в планината, в който те се чувстват като своите връстници.

За Милчев доброволчеството носи силна емоция и променя отношението към живота. Той е опитен парашутист и сравнява усещането с допамина при скок. Споделя, че доброволчеството му дава повече, отколкото отнема.

„При първото ми ходене се запознах с Тони и сина ѝ Сашко, който е с тежки здравословни проблеми. В разговора ни, докато изкачваме Черни връх, видях начина, по който приемат живота – с доброта и позитивност.” Срещата го кара да преосмисли ежедневните си ядове и да оцени различно трудностите.

„Голяма част от фондациите се движат от хора, които дават времето си, средствата си, енергията си абсолютно доброволно. Трябва да им помагаме и да узреем като общество, защото никой няма да ни реши проблемите и нищо няма да се промени, ако чакаме нещата да се случват от само себе си”, убеден е Александър.