Адриан Николов: Високият разход за чиновниците става непоносим на фона на топящото се население

България заема незавидното 35-о място от общо 40 държави в последното издание на индекса „Богатството на народите“. Това поставя страната ни на последна позиция сред всички държави-членки на Европейския съюз. Старши икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов анализира причините за това изоставане. Той посочва, че почти няма обществени услуги, които да не се нуждаят от спешен ремонт.

Почти няма обществени услуги, които да не се нуждаят от спешен ремонт след годините на политически хаос и липса на реформи

Индексът „Богатството на народите“ има за цел да обогати традиционните измерители на икономическото благосъстояние. Той разделя частната икономика от държавната. Това позволява да се отсее възможността на публичния сектор да „помпа“ БВП чрез повишени държавни разходи. Авторите поставят оценка на качеството на държавните разходи. Те разглеждат не само техния размер, но и тяхната ефективност. България се намира в компанията на най-богатите държави в света, но остава на опашката сред тях.

България заема последно място в ЕС по качество на публичните услуги според индекса „Богатството на народите“.

Единствено отбраната и инфраструктурата са посочени като относително силни страни на страната ни. Оценката за отбраната се базира на Индекса на глобална огнева мощ. Тя е претеглена спрямо размера на икономиката. Адриан Николов обяснява това със специфичното съотношение между армията и цивилното производство.

България има относително развита и боеспособна армия в сравнение с производството на цивилната си икономика, което обуславя добрата оценка.

Инфраструктурата получава висока оценка на база Глобалния индекс за иновации. Тази оценка обаче често се разминава с ежедневните оплаквания на гражданите от лоши пътища. Николов отбелязва, че поне стотина общини трябва да се слеят за по-добра ефективност. Регионалните профили на ИПИ показват сериозни проблеми с качеството и достъпа до пътната мрежа в страната.

Качеството на публичните разходи в здравеопазването и околната среда е оценено изключително ниско. В големите градове замърсяването остава сериозен проблем. В здравеопазването водещ индикатор е детската смъртност. България все още има голяма дистанция за скъсяване спрямо развитите икономики. Високият дял на разходите „от джоба“ за лекарства допълнително натоварва гражданите. Резултатите на здравната система остават слаби на фона на нейното финансиране.

Влошаването на публичните услуги в световен мащаб започна с пандемията. Правителствата се фокусираха върху управлението на последователни кризи. Здравната криза, енергийният шок и инфлацията оставиха структурните реформи на заден план. Публичните услуги постепенно се влошават, когато липсват поддръжка и подобрения. Тази липса на ясна посока напомня за историческите предизвикателства, за които говори историкът д-р Александър Стоянов.

Естония е пример за държава, която постига високо качество с ограничени разходи. Тя функционира като „стартъп нация“ и търси максимална ефективност. Други успешни модели са Нидерландия, Швейцария и скандинавските страни. Те съчетават динамичен частен сектор с ефективна държава с висок капацитет.

Разходите за персонал в публичния сектор достигат рекордните 22,8 милиарда лева за 2025 година.

България е в уникална ситуация заради скоростта на демографския колапс. Населението се топи по-бързо от почти всяко друго място по света. В същото време административният апарат не се свива пропорционално. Тежестта на разходите за хора в публичната сфера става непоносима за икономиката.

България е в много особена ситуация, тъй като толкова бързо и отчетливо намаляващо население няма почти никъде другаде по света.

Финансовото министерство предвижда 10% съкращение на разходите за заплати в бюджетния сектор от септември 2026 г.

Финансовият министър Гълъб Донев обяви план за орязване на тези разходи. Мярката ще се постигне чрез съкращаване на незаети щатни бройки и преструктуриране. Тя няма да засегне общините, армията, полицията и служителите на ДАНС и НСО. Към момента дефицитът на държавния бюджет възлиза на 7,4% при запазване на действащите политики.

Дефицитът на държавния бюджет възлиза на над 1,5 милиарда евро при сегашните нива на разходите.

Разходите за персонал в консолидирания бюджет за 2025 г. са три пъти по-високи спрямо периода преди десет години. Техният дял от БВП достига абсолютен рекорд от 10,6%. Само за последните три години тези разходи са нараснали с 57%. Фискалният съвет вече препоръча оптимизиране на административния апарат. Правителството прие таван на дълга от 3,8 милиарда евро заради неизбежните нови заеми. Задачите пред властта включват реформи в образованието, здравеопазването и общинската мрежа.